Йо бе на дванадесет години и бе оставен сам на себе си. Знаеше какво ми е на мен.
Част II
1
Неделя, 14 декември
Когато самолетът започна да каца и капитанът съобщи, че се приближават към летището на Осло, Лис се събуди с хаос от мисли. Две от тях увиснаха във въздуха: „Майлин е изчезнала. Аз трябва да намеря Майлин”.
Бе ранна неделна вечер. Пет часът. Бе прекарала нощта на едно кресло в „Схипхол”, защото до сутринта всичките полети бяха пълни. Откакто бе седяла в кафенето на „Харлемердайк”, бе изминало почти денонощие. Полицаят, който бе вдигнал телефона на Зако, се казваше Воутерс. Нима можеше да се забрави такава фамилия? „Не е истина, че съм видяла Зако преди седмица. Бях там през онази нощ. Точно преди да умре...” Трябваше да скрие тези мисли в някоя стая. Да ги заключи. Пред вратата й стои Воутерс с бадж. Тя не трябва да отваря. Нима може да забрави какво има в стаята? Като се започнеше с фамилията Воутерс, трябваше да забрави как се казваше полицаят. Да забрави гласа му и всичко, което бе казал. Тогава можеше и да забрави къде е била през нощта. „Трябва да намеря Майлин. Не ми пука за нищо друго.”
Дамата на съседната седалка бе дочела вестника си. Бе го подала на Лис, въпреки че тя не я бе молила за това.
Бе го прелиствала, без да го чете. След няколко страници бе попаднала на голямо заглавие и се бе взряла в него: „Изчезналата жена (29 години) е трябвало да участва в предаването „Табу”. Това бе за Майлин. Нейното момче бе споменало някакво предаване. Вестникът го наричаше: „скандално предаване”. Токшоуто на Бергер, бе прочела Лис. Този тип предизвикваше в нея асоциации с остаряла рокмузика. Сега бил създал зрителски интерес към шоуто, в което се обсъждали табутата. Вчерашното предаване било посветено като че ли на сексуалността. Всичко започнало, когато Бергер казал, че може би било нормално да правиш секс с деца. Лис се бе опитвала с всички сили да разбере как бе свързано всичко това. Как Майлин, която бе толкова стриктна спрямо източниците на доходите си, се бе забъркала с това шоу? „Двадесет и деветгодишната психоложка така и не се появи в студиото на „Канал шест” в Нюдален. Никой не знае къде е тя от онази вечер. По време на предаването Бергер на няколко пъти подхвърляше, че не я бива за тази работа. Сега отказва да прави каквито и да било коментари.”
Жената на съседната седалка бе седяла със затворени очи и бе стискала подлакътниците. Лис бе пъхнала вестника в джоба на седалката си и бе допряла глава до илюминатора. Слоят облаци под самолета бе изтънял. Тя бе видяла фиорда долу и крепостта в края му. Когато бе заминавала оттук преди почти четири години, си бе мислела, че никога вече няма да се върне.
„Как ще се справиш, Лис?”
*
Каза на шофьора: „Екебергсгате”, но не уточни номера. Когато го доближиха, помоли да спрат. Плати с кредитната си карта и слезе.
Тук, на склона над Осло бе кучешки студ. Лис бе облечена като за топъл ден в Амстердам и бе тръгнала за летището, без да се отбива вкъщи, за да събере багажа си. Термометърът на таблото в таксито показваше минус дванадесет градуса. Тя закопча тънкото си яке догоре, но това не помогна. Опита се да пъхне ръце в мъничките джобчета.
Намери къщата - голяма светложълта вила в стил фънк. Името на пощенската кутия съвпадаше. Пътеката към вилата бе настлана с червени каменни плочки, толкова хлъзгави, че на Лис й се наложи да ситни като баба. Звънна. Повтори твърде бързо, защото отвътре вече се чуваха стъпки. От вратата надникна жена. Черна коса, събрана на тила, умерен грим. Би могла да е на около тридесет и пет, приблизително с десет години по-възрастна от Лис.
- Юдит ван Равенс?
Жената отговори с лека усмивка, сякаш бе седяла вкъщи и бе чакала доставчик с цветя. Лис забеляза в ръцете й нещо, увито с везано одеялце.
- Трябва да поговоря с вас - продължи тя на холандски и посочи към антрето.
Погледът на жената стана враждебен.
- По какъв повод?
Лис се стараеше да се сдържа. Бе замръзнала от пръстите на краката си до корените на косата си. Не бе спала вече повече от денонощие. Бе убила човек. Но задържаше само две мисли: „Майлин е изчезнала. Аз трябва да намеря Майлин”.
- Нека вляза за малко и ще ви обясня всичко.
Жената поклати решително глава и хвана по-здраво вързопа. Канеше се да затвори вратата. Лис постави крака си на прага. Извади от чантата си снимката на сестра си и я завря в лицето на жената. Онази замига и пусна вратата. Лис бутна вратата и влезе покрай нея вътре.