Големият хол се оказа почти празен. Мека мебелировка, купена може би дори от ИКЕА, кухненска маса в ъгъла, голяма избледняла картина на най-дългата стена.
- Временно сме тук - извини се жената. - Мъжът ми работи в „Статойл”. Предимно е в Ставангер, но аз не мога да живея там.
Неувереността й я правеше разговорлива. Стига историята за „Статойл” да не бе измислена, за да прави впечатление и да показва какви сили стоят зад нея. Продължаваше да притиска вързопа към гърдите си. На дивана бе оставена горната част на бебешка количка. Може би се бе побояла да остави спящото бебе само.
Лис стоеше по средата на стаята. Жената не я покани да седне.
- Та какво за снимката?
- Вие сте я направили - констатира Лис, колкото се може по-спокойно.
- Е и?
- Изпратена е от вашия телефон до абонат в Амстердам.
Жената задържа дъха си и Лис се напрегна. Във всеки един момент тук можеше да нахлуе цяла глутница от съпрузи, за да я изхвърлят. Можеше дори и да извикат полицейски патрул. Тя обаче за нищо на света нямаше да излезе от тази къща, докато не разбере защо бяха направени тези снимки на Майлин. За миг дори си представи, че можеше да грабне бебето, заплашвайки, че ще удря малката му главичка в стената, докато жената не й каже всичко, което знае.
Като че ли тази заплаха от нейната тъмна, дълбока фантазия се материализира, направи кръг из стаята и докосна нещо в Юдит ван Равенс. Тя взе горната част на количката и тръгна към вратата:
- Само ще я сложа да спи. Веднага се връщам.
Лис си представи, че тя щеше да се възползва от възможността да се обади на мъжа си, ако той на практика не си бе вкъщи, или на съседите, или на телефона за екстремни ситуации. Беше й все едно. Тя знаеше, че е дошла на точния адрес.
Скоро Юдит ван Равенс се появи отново в хола.
- Права сте - започна тя, преди Лис да бе успяла да каже каквото и да било. - Аз направих тази снимка, но не смятам, че това ви дава повод да нахлуете така тук. Трябва след малко да накърмя дъщеря си, имам хиляди други задачи, чакам гости...
- Жената от снимката е изчезнала.
Юдит ван Равенс се вторачи в нея:
- Тоест?
Лис извади вестника, който бе взела от самолет, разтвори го и го сложи на масата. Юдит ван Равенс го прочете, погледна я и го прочете още веднъж:
- Откъде знаете?...
- Това е сестра ми - с безцветен глас произнесе Лис. - Изчезналата ми е сестра. И преди да изляза оттук, ще ми разкажете всичко за тези снимки. А след това ще отида в полицията.
- В полицията ли? Трябва ли?
- Това вече ще реша аз - каза твърдо Лис.
Юдит ван Равенс застана до прозореца.
- Не съм направила нищо лошо - каза тя, като тийнейджър, когото са домъкнали в кабинета на директора. - Не искам само мъжът ми да разбере нещо - тя погледна Лис.
- Истина е, че изпратих няколко снимки на тази жена в Амстердам, на един познат.
- На Зако.
- Познавате ли го?
Лис сви рамене:
- Защо?
Юдит ван Равенс прекара ръце по бузите си:
- Познавах... Зако преди много години. Приятели сме. Лис се накани да я прекъсне, но се сдържа. Зако няма приятели жени, можеше да каже тя, но веднага си го представи на дивана в локва от бълвоч. Чу гласа на полицая с фамилията Воутерс, онзи, който чакаше тя да се яви и да разкаже какво се бе случило през онази нощ.
- Понякога се чуваме - продължи Юдит ван Равенс, - и когато отивам в Амстердам, понякога се срещаме.
Тя бе стройна, малко по-ниска от средното, със закръглени бедра, но с не кой знае колко големи гърди, въпреки че със сигурност кърмеше. „Не е типично момиче на Зако” - помисли си Лис.
- И това ли е, което мъжът ви не трябва да научи? -коментира тя с известно презрение.
- По принцип, когато се срещаме със Зако, не се случва нищо - увери я тържествено Юдит ван Равенс. - Не чак толкова - поправи се тя, - но не е необходимо мъжът ми да знае всичко, което правя. Той е ревнив.
- А как стои въпросът със снимките?
Юдит ван Равенс отново погали бузите си, като продължи движението на ръцете си по правата си коса.
- Зако ми се обади преди няколко седмици. Помоли ме за услуга. Искал да изненада някакъв познат заради самата шега. Сигурно вас?
- Продължавайте!
- Трябвало да направя тайно няколко снимки на една жена. Дадоха ми име и адрес на офис. Чаках отвън в колата, докато се появи. След това я последвах до трамвайната спирка. Бе с мъж... Това беше просто шега!
- Кога се случи това?
Юдит ван Равенс сякаш се замисли:
- Преди три седмици може би. В края на миналия месец. Седмица след това заминахме за Хюстън.
„Преди три седмици” съвпадаше с датата, която Лис бе записала в апартамента на Зако.
- А колко време бяхте в Щатите?
- Върнахме се в петък вечерта. Все още не мога да свикна със смяната на времето - Юдит ван Равенс затвори очи. - Дължах му услуга. Изчезването на тази жена, на вашата сестра, не може по никакъв начин да е свързано със снимките. Със Зако учехме заедно филмово изкуство. Той е много сложен, измисля странни неща, но не може да е замесен в отвличане.