Сякаш можеше да се отговори на този въпрос.
- Както се случи.
Той кимна, явно, с разбиране.
- Кажи ми какво знаеш за Майлин - помоли го тя.
За пръв път, откакто бе влязла в къщата, бе произнесла името й. В кухнята, в която с Майлин бяха седели като малки. Лис не знаеше какво си спомняше наистина и какво знаеше от старите снимки, но си представи как седят до тази борова маса и закусват, вечерят, режат и лепят и играят на зарчета.
- Май бе изчезнала в четвъртък?
Таге потри крайчеца на носа си:
- Никой не я е виждал от сряда, доколкото знаем.
- Какво имаш предвид?
Той поклати глава:
- Не знам какво имам предвид, Лис. Нямам правото да имам каквото и да било предвид.
- Трябва да знам всичко - гласът й звучеше потиснато.
Таге свали очилата си и ги избърса с кърпичка. Мазнината, пръснала сигурно от тигана, не се избърса, а легна като тънък слой върху очилата. Той дъхна върху тях, за да се замъглят, изтри ги отново, но и това не помогна.
- Отиде на вилата - каза той, преставайки да търка очилата си и слагайки си ги обратно. - Това бе в сряда вечерта. Нали знаеш, че винаги отива там, когато работи по сложен проект.
Лис знаеше. Тяхната обща вила - на нея и на Майлин. Баща им я бе завещал.
- Пренощувала е там и изглежда е тръгнала късно през деня. Хората, които са отивали в кафенето, там, в гората...
- Ванген - каза Лис.
- Точно така. Ванген. Та тези хора видели оттам колата й на паркинга до...
- Бюстермусан.
- Видели са я в сряда вечерта и на следващото утро. А през деня изчезнала.
- Все трябва да е тръгнала за някъде.
Яви й се образът на Майлин, седяща затисната в смачканата кола в дълбока канавка. Или в планинско дере. Лис я търсеше мислено по пътя, който така добре познаваше.
- Намерихме колата й - съобщи й Таге. - Бе паркирана на улица „Велхавен”, пред офиса й. Изглежда, че е пристигнала там в четвъртък през деня. Трябваше да участва в едно токшоу.
- Четох във вестника. На стария рокпроповедник Бергер.
Таге се прокашля:
- Никой от нас не разбира защо й трябваше това. Този мъж е лайнар, казано на чист норвежки.
Лис сви рамене:
- Той иска да премахне някакви табута. Нима това е лошо?
- Скъпа Лис, Бергер и апостолите му са пълни мошеници - обяви Таге. - Скоро обаче никой няма да се осмелява да го казва на глас. Страхът да не бъдеш заклеймен от политически некоректен човек е станал по-ефективен от която и да е цензура, каквато са могли да измислят диктатурите.
Очевидно бе попаднал в свои води. Таге отиде до хладилника, извади бира и две чаши.
- Прикривайки се зад думи за освобождаването ни от старите предразсъдъци, те създават нови, които са много по-лоши - като че ли Таге бе ядосан, което се случваше рядко. Той можеше да бъде мрачен и мърморещ, но винаги успяваше да прикрие злобата си. - Още по-лошото е, че младежта го боготвори. Дори и най-умните ми студенти гледат на него като на революционер. Сигурно си мислиш, че съм стар пън, който не разбира нищо от новия живот, или, което е още по-лошо, че нямам чувство за хумор.
По принцип тя винаги бе мислила, че той е стар пън, но му признаваше известна форма на саркастичен интелектуален хумор. Той дори можеше да я разсмее с играта си на думи. И като цяло бе добродушен човек. Просто никога не й бе харесвал.
- Бергер се заиграва с хероина, педофилията и сатанизма, преобръщайки всичките представи за правилно и неправилно. Аз обаче казвам на студентите си, Лис, че изказаното публично мнение задължава, че то е обществена постъпка и съвсем не представлява костюм, който избираш, за да излезеш.
- Майлин е искала да участва в предаването му - напомни му Лис.
Таге въздъхна дълбоко:
- Сигурно с най-добри намерения. Аз обаче не се съмнявам, че би успяла да си тръгне оттам, без да е убедена, че правото да бъдеш лайнар е първично, ако с това развличаш зрителите - като че ли бе изплюл отдавна сдържано разочарование, ругаейки стария залязъл рокер, на когото бяха разрешили да се показва по телевизията.
„Този, когото такива неща провокират, би трябвало да е много наивен - помисли си Лис. - И да е норвежец. Или шведонорвежец. В Холандия това отдавна не прави впечатление.”
Остави го да се доизкаже, докато си дояждаше. След това го прекъсна:
- Каза, че колата й е била паркирана пред офиса.
Таге подръпна брадата си:
- Сигурно се е отбила там, преди да отиде в студиото. Седнахме да гледаме телевизия, но когато предаването започна, тя не бе там. А това лайно на клечка си правеше шегички за нейна сметка. Че се била уплашила да отиде и други безсрамия.
- И никой не я е виждал оттогава?
Лис чу как майка й стана от дивана в хола и идва при тях в кухнята.
- Хапна ли? - попита безизразно тя и отпусна ръка на рамото на Лис. - Ще отида да си легна за малко.