Тя излезе и се качи по стълбите.
Таге гледаше след нея:
- Не знам как ще го понесе, ако наистина се е случило нещо.
„Случило се е” - понечи да извика Лис. Бяха минали вече четири дни, откакто бяха видели за последен път Майлин. Лис заби вилицата в спагетите и пъхна в устата си половин лъжица месен сос. Бе безвкусен. Сигурно бе минало денонощие, откакто бе яла за последен път, но не усещаше и намек за глад. Пресуши чашата си с бира.
- Полицията?
Таге и наля още:
- Разпитваха ни за всичко на света. Дали е била в депресия, изчезвала ли е и преди и все в този дух. За отношенията й с Вилям.
- А ти какво мислиш за това?
Той почеса с пръст изцапаната си лисина:
- Че какво има да се мисли тук? Може всичко да се е случило... Скъпа Лис, ние сме смазани от страх. Ти сигурно също.
Беше ли смазана от страх? Изпадаше в различни състояния, след което излизаше от тях. Най-вече обаче усещаше отчуждение. От време на време й се струваше, че я разкъсват на парчета. И изведнъж настъпваше облекчението, че всичко може да свърши. И отново я поглъщаше чернотата и я парализираше. Тя бе убила. В джоба на якето й лежеше снимката на Майлин. Можеше да я хвърли на масата пред Таге: „Заведи ме в полицията. Затвори ме там, но не мога да говоря за това”.
Той я потупа лекичко по ръката:
- Разбира се, полицията проверява всичко, което е важно, за да се ориентира. И преди се е случвало хора, живеещи заедно, да се скарат и... - той се закашля. - Между другото, познаваш ли Вилям?
Тя поклати глава:
- Говорих с него преди три дни по телефона. Това е всичко.
Майлин никога не бе казала нищо особено за този Вилям, но тя никога не се разпростираше върху темата за мъжете, а и Лис не искаше да знае нищо повече за него. Спомни си съобщението: „Освободи се за Деня на свети Ханс през следващото лято”.
- Той май учи за юрист.
- Точно така - потвърди Таге. - Заедно са вече повече от две години. На мен ми се струва, че е симпатичен млад човек. Според Рагнхилд той не е този, който трябва на Майлин, но ти знаеш... - погледна към вратата, зад която бе изчезнала жена му. - Рагнхилд намеква, че създавал някакви странни представи. Не може да го разбере.
Лис усети как в нея помръдна предишното раздразнение. В очите на майка й нито едно момче не бе достойно за Майлин. Винаги бе казвала, че дъщерите й трябва да избират свободно, и в същото това време не бе оставяла съмнение за това каквоби трябвалода направят. И най-често не се успокояваше, докато не направеха така, както искаше тя.
- А полицията мисли ли, че този Вилям би могъл... да направи нещо?
Таге мислеше.
- Разпитваха го два пъти. Той обаче бе на работа с другите студенти през целия ден, в който изчезна Майлин. Аз го взех оттам. Дойде у нас, за да гледаме заедно предаването. След това Майлин трябваше да мине... Заедно с Вилям я търсихме цялата нощ. А на сутринта заминахме за вилата, за да я потърсим и там. Струва ми се, че той е смазан като нас.
- Защо сте ходили на вилата? Нали каза, че колата й е намерена в града?
- Не знаехме какво да правим. Трябваше да опитаме всичко.
- Възможно ли е да е заминала някъде?
И сама чуваше колко неправдоподобно звучеше това, но трябваше да попита, за да остане на себе си, да продължи разговора, да не си позволи да потъне... Майлин, разбира се, не би заминала никъде, без да предупреди. Тя не бе от хората, които караха другите да се притесняват. Лис би могла да офейка. Майлин, напротив, би искала всички да знаят къде е.
- Вече си зададохме всичките възможни въпроси - каза меко Таге. Тази мекота винаги се криеше в гласа му и може би изразяваше спокойствие. - Къде обаче би могла да отиде и защо? Рагнхилд се обади дори в Канада, за да пита баща ти дали Майлин не е при него. Абсурдна мисъл, но понеже теоретически бе възможно...
Рагнхилд се бе обадила на баща й. Лис знаеше, че не си бяха контактували дълги години. Петнадесет може би или дори двадесет.
- И какво каза той? - поинтересува се тя.
- Не успя да се свърже. Сигурно бе заминал някъде.
В гласа на Таге нямаше никакви скрити намеци. Той винаги бе достатъчно умен, че дори и намек за критика да няма в думите му.
Лис изведнъж остана без сили.
Легна в бившата стая на Майлин, в леглото й. Бе твърде изнурена, за да заспи. Пулсът й пулсираше в гърлото й. Не бе спала в тази къща, откакто бе завършила училище. Наложи й се да стане и да се поразходи из стаята между вратата и прозореца. Включи осветлението, седна до масата и замръзна. Над масата все още висяха снимки. Една със завършването на Майлин. Руса коса, светли очи, приличащи на майчините им, но по-жизнерадостни. На другата снимка бяха двете с Майлин. Тя сигурно бе на осем, а Майлин - би трябвало - на дванадесет. Стоят на камъка на вилата, от който бяха скачали в езерото.