Лис размахва ръце, сякаш - аха-аха - ще падне. Майлин я държи.
Тя свали снимката, разглеждайки всяка подробност. Елата до камъка. Светлината, рисуваща елипса върху езерото далече зад тях. И изплашеното лице на Майлин. „Как ще се справиш, Лис?”
Не си спомняше как я бяха снимали, но си спомняше какво е да стоиш, да размахваш ръце, да падаш, но да те хващат отново.
- Никога няма да имам никого, по-близък от теб - промърмори тя. - Трябва да те намеря, Майлин.
4
Вторник, 16 декември
Отиде с метрото до гарата. На седалката имаше вестник с двудневна давност. Бележка в най-долния край на осма страница: „Двадесет и деветгодишна жена е изчезнала в Осло. Не са я виждали от четвъртък” - прочете тя. Полицията все още не можела да определи дали в този случай имало престъпление. Седем реда. Нито име, нито снимка.
Прелисти по-нататък. Преди половин година бяха писали за нея в приложението на „Дагбладет”. Лис се бе снимала в реклама, показвана по кината в Холандия. Не бе ясно как „Дагбладет” се бяха докопали до нея. Един журналист и един фотограф бяха дошли в квартирата й на „Марникстрат”. Зако бе твърдял, че той ги бил посъветвал. Трябвала им „история”. Млада норвежка на прага на кариерата на модел. Бяха изопачили всичко, бяха преувеличили, бяха й направили снимка, на която не приличаше на себе си. „Не е ли трудно за момиче в тази сфера с това внимание към външността?” Такъв бе стандартният въпрос. „Как се отнасяте към анорексията, наркотиците, към това, че ви използват и зарязват?” Журналистите бяха искали в интервюто да има много блясък и политически коректен скептицизъм. „Трябва да знаеш какво искаш - бе отговорила Лис. - Трябва да вземеш живота си в ръцете си и да не го изпускаш.” „Какво мислите за жените като обект на мъжкото внимание?” Бе започнало да й омръзва от интервюто. „Нямам нищо против това да съм обект” - бе казала тя и бе забелязала, че наистина мисли така. Можеше да уточни и развие тази мисъл, да я отнесе до всички, но не бе посмяла. Напротив, бе позволила да я прилъжат с остри формулировки и да се покаже интересна. Резултатът бе представен като пример за мисленето на новото поколение жени. Те обирали каймака от онова, за което се борели майките им, и се възползвали от него, когато им било удобно. Наслаждавали се на живота и на самите себе си. Майлин й се бе обадила и я бе поздравила, след като бе прочела интервюто, въпреки че се бе отнесла скептично към основната му мисъл. Лис не бе чула нищо от майка си.
Откъсна поглед от вестника, откри, че мотрисата е спряла на площад „Карл Бернер” и изскочи, когато вратите вече се затваряха. Изтича нагоре по стълбите към светлината. Ботите й бяха изсъхнали отново и на двете се бе появила досадна сива черта в основата на бомбетата им. Преди няколко дни това щеше да я ядоса. В предишния й живот всеки детайл от красотата бе значим. А сега - не. Не и в този мъглив зимен град.
Канеше се да се срещне с момчето на Майлин. Подмина пощата. „Воутерс” - помисли си тя, виждайки табелата. Представи си фамилията на полицая върху табела. Тя стои пред вратата му с писмо в ръка. Описала е съвсем точно какво се бе случило през онази нощ в апартамента на Зако. Как му е сипала рохипнол, как е седяла и гледала колко безпомощен става. Защо се е махнала оттам и му е позволила да се задави със собствения си бълвоч? „Майлин изчезна - възразяваше тя. - Няма да й помогна с нищо, ако напиша това писмо.”
Движеше се към Рудельока. В тях имаше нещо, във възлюбените на Майлин. Когато Лис бе по-млада я бе обхващало желанието да ги разгадае. Сякаш в тях имаше код, подсказка, която тя сама трябваше да намери. Веднъж, при поредния опит да разшифрова този код, тя бе позволила да я прелъстят. И повече не бе искала да знае каквото и да било за мъжете на сестра си.
Къщата бе в далечния край на Ланггата. Тя звънна, почака и звънна още веднъж. Входната врата не бе заключена. Тя я отвори и надникна вътре. Коридорът и стълбището отдясно бяха осветени.
- Ехо!
Чу как горе се отвори врата. Той се появи на стълбището. След това заслиза към нея:
- Сори, бях в банята.
Спря, без да е стигнал до долу. Имаше много големи очи и високи скули. Черната коса със средна дължина бе сресана назад. Усмихна се, слезе долу и й подаде ръка:
- Вилям.
Бе много по-висок от нея, но не много по-силен. Тя се учуди, защото си го бе представяла по снимките в мобилния телефон на Зако. От вратата заедно с Майлин обаче не бе излизал той.