Стисна й ръката, не силно, и веднага я пусна. Не бе избръснат, но четината му обкръжаваше ефектно лицето му и бе старателно подстригана. Помисли си, че той бе най-красивият от всичките мъже на Майлин. Изглеждаше спокоен и може би се стараеше да запази това си спокойствие с всички сили. Тя никога не се доверяваше на първото си впечатление за хората. То винаги бе противоречиво и хората често лъжеха. Прие поток от сигнали, пълни със спотаени значения. „Тук и подготовка не може да помогне” - мислеше си тя, когато Вилям тръгна напред по коридора. Тя можеше да определи по-голямата част от впечатленията си едва след края на срещата, а често пъти и по-късно.
Лис огледа хола. Таваните бяха много високи - етаж и половина. Картината на стената бе зимен пейзаж - сняг между черни дървета под сиво небе. Приглушено, но пълно осветление.
- Къщата ваша ли е? - попита тя, въпреки че знаеше защо живееха тук.
- Наемът е нисък - просвети я Вилям. - Приятел на Лине замина да работи в Щатите за неопределено време. Не е сигурно, че въобще ще се върне. В такъв случай може и да я купим.
Той я наричаше Лине. Преди и тя бе наричала така сестра си.
Вилям я заведе на втория етаж и организира екскурзия. Спалнята бе в светли тонове със солиден дъбов креват. В кабинета имаше легло за гости. Лис се опита да отгатне какво бе променила в къщата Майлин. Креватът и тъмнокафявата кожена мебелировка, орхидеите на перваза на прозореца в хола, картината, пианото.
След това седнаха в кухнята до барплота, стърчащ от стената и разделящ пространството на две.
Вилям наля кафе от кафеварката.
- Всеки момент очаквам да отвори входната врата -каза той, - и да се отърси от снега.
Той отпи от кафето и се извърна. Лис разглеждаше ръцете му. Пръстите му бяха дълги и тънки. Тя погледна профила му, осветен от следобедната светлина от прозореца. Помисли си за онова, което бе казал Таге за мнението на Рагнхилд - че Вилям предизвиквал странни усещания.... Предчувствията й винаги изпълваха пространството около нещо течащо и невидимо. Вкъщи просто се бяха къпали в това. Лис си спомни защо бе заминала и не бе възнамерявала да се връща.
- Майлин каза, че учиш за юрист. И освен това работиш.
Той кимна:
- „Юр-авто”. Доброволна юридическа помощ за хора, които не са в състояние да си платят за такава.
Дали се опитваше да скрие нещо? Според думите на Таге, Вилям бил на работа с другите студенти, когато Майлин изчезнала. А през остатъка от вечерта, през нощта и през целия следващ ден е бил в дома им в Льоренскуг.
Тя изпи кафето си. Бе черно и силно, както й харесваше.
- Онзи ден ми каза по телефона, че Майлин се е канела да ми звънне.
Дори на светлината от прозореца очите му бяха тъмносини. Все още не можеше да разбере какво да мисли за него. Бе по вкуса на Майлин.
- Каза, че искала да говори за нещо с теб - отговори той. - Не знам за какво. А след това отиде на вилата.
- Само за един ден ли? - Лис чу, че въпросът й прозвуча скептично.
- Напоследък често ходеше там. Работеше по сложен проект. Част от докторската й дисертация. Казваше, че там мислела по-добре. И нищо не я разсейвало. А в четвъртък трябваше да бъде в „Табу”.
Лис си представи как сестра й седи пред големите прозорци в хола на вилата. С изглед към частичка от езерото сред дърветата.
- Значи старият рокидол Бергер е решил да води ток-шоу - коментира тя.
- Не си ли гледала „Табу”? Всички само за него говорят сега.
- За последен път гледах норвежко предаване преди няколко години. Разбира се, че съм изпуснала много неща.
Вилям допи кафето си и доля на себе си и на нея.
- Прочетох за това във вестника в самолета - добави тя. - Всяка неделя разглеждал някое ново табу, което, както смятал, трябвало да преодолеем в себе си. Умен тип.
Вилям разтягаше думите:
- Бергер е безмилостно говедо, привличащо вниманието на онези, които се ровят в лайната.
Лис не бе сигурна дали в гласа му звучеше раздразнение.
- Отначало бе като прокажен. А сега е силен. Всеки, който живее заради мутрата си на екрана, е винаги на неговите услуги с размахана опашка.
- И Майлин също ли? - попита тя.
Той поклати глава:
- Бях много разстроен, когато тя се съгласи да участва. След това разбрах, че си имаше свои цели. Водеше колонка за шоуто му - той взе вестникарска изрезка от корковата дъска: „Бергер е героят на нашето време”. Изрезката бе от „Афтенпостен” от първи декември. - Тя анализираше онова, с което се занимаваше той, и показваше на практика какъв дребнав глупак е.
Лис прочете колонката. Колко безмилостна бе Майлин, когато не й харесваше нещо!
- Тя е изследвала насилието и кръвосмешението дълги години - продължи Вилям. - Знаеш, че това е и темата на докторската й дисертация. В предаването в четвъртък Бергер си призна, че в детството си е имал връзка с възрастен мъж. За него това не било травматично. Напротив, такива отношения можели да са полезни за децата.