- Четох за това във вестника. Купища злобни отзиви.
- Бергер се обади на Майлин преди няколко седмици. Срещали са се неведнъж. Той твърди, че табуто относно педофилията пречи на естественото протичане на живота. Опитва се да се представи като спасител. Всички знаят много добре, че дебелее от афинитета на хората към скандалите. Колкото повече разярени зрители и християни, заплашващи го с бойкот, че и с убийство, има, толкова по-добре за имиджа и рейтинга му.
Вилям стана и извади някаква опаковка от фризера:
- Ще стопля няколко кифли.
- Майлин никога не би позволила на такъв тип да я използва - каза Лис. - Твърде умна е за това.
Вилям разряза пакета с тънък нож под формата на сабя:
- Съгласен съм.Тяискаше дагоизползва - пъхна кифлите в микровълновата печка той. - Твърде коректна е спрямо чуждите тайни. Ден преди участието си в „Табу” обаче ми каза нещо... Нещичко бе изяснила. И възнамеряваше да го разобличи в предаването. Не знам какво.
Повече не каза нищо.
- А Бергер знаеше ли за това? - попита Лис.
- Тя ми каза, че искала да му даде шанс. Канеше се да си уговори още една среща с него. Да си поговорят преди ефира. И той трябвало да реши дали да пусне това в ефир, или не.
- Той обаче не го е направил.
- Напротив. Представи я като глупава кокошка. Наговори купища лайна. И нито дума за причината, поради която не бе дошла.
- Сигурно Бергер не е знаел за това по време на предаването?
Вилям сви рамене:
- Отначало си помислих, че е размислила. Че все пак е решила да не прави услуга на Бергер и че няма да се яви. Всички, които познават Майлин, обаче знаят, че тя не е от онези, които променят решенията си.
Кифлите се стоплиха и той ги извади от микровълновата печка, и ги постави в чиния. Извади сирене и сладко.
- Бях сигурен, че след като „Табу” свърши, тя ще дойде в Льоренскуг. Седяхме и чакахме - Таге, Рагнхилд и аз.
А след това започнахме да прозвъняваме. Посред нощ се обадихме в полицията. Не можаха да направят нищо, преди да им се обадя на следващия ден. Тогава ме помолиха да отида и да дам показания.
Лис се облакъти на стола:
- Разказа ли им за Бергер и за срещата, която е планирала?
Вилям се пльосна на стола:
- Разбира се. Те обаче се интересуваха повече от това какво съм правилазпрез последното денонощие.
Тя забеляза страх в очите му. „Мъжът или любовникът са първите заподозрени” - помисли си тя. Можеше ли Вилям да направи нещо подобно? И на каквоподобнобе това? Изведнъж тя разбра, че го гледа със също толкова изплашени очи. Извини се, отмести чинията с топлите кифли, излезе в коридора и се качи горе.
Там тя се наведе над тоалетната чиния и си представи голото тяло на Майлин в тъмното.
- Тя е мъртва - промърмори Лис. - Майлин е мъртва.
5
Отиваше към центъра по „Санергата”. Колите се движеха срещу нея, оставяйки след себе си прах и шум. При моста тя сви и тръгна по пешеходната алея покрай реката. Спря до една пейка, без да сяда. Валеше слабо сняг и две момчета гонеха топка върху увехналата трева. Увита в шал жена с тюркоазно облекло им крещеше рязко и пронизително нещо на непознат език. Момчетата не я слушаха и се носеха надолу по брега на реката.
Какво в Вилям предизвикваше странните предчувствия на Рагнхилд? Може би просто ревност, че Майлин го е предпочела?... „Вилям не е само обезкуражен - мислеше си тя. - Не е само изплашен.” Или й се бе сторило? Понякога бе сигурна, че забелязва, когато хората я лъжат. Може би това също само й се бе сторило?
Докато крачеше, снегът престана. Стълбове светлина се процеждаха през облаците. Като че ли слънцето искаше да се покаже. Стигна до гробището на Спасителя. Мобилният й телефон завибрира. Видя номера на Рике и отговори.
- Лис, къде изчезна? Опитвам се да те намеря от няколко дни.
- В Осло съм.
Преди Рике да успее да я попита, Лис вече й бе разказана за Майлин. С няколко думи. И в другия край на връзката замълчаха.
- Наложи ми се да се прибера вкъщи.
- Първо - Зако, след това - сестра ти. Това е някакво безумие!
- Изясниха ли от какво е умрял?
- Викаха ме на разпит. Зако бе в квартирата ми, преди да се прибере вкъщи.
Сигурно се боеше Лис да не я попита с какво се бяха занимавали там.
- Всичко е наред, Рике. Не е необходимо да ми разказваш всичко.
В другия край на връзката се разнесе жален вик:
- Аз съм голяма кучка, Лис! Разбирам защо бе ядосана.