В дъното на чекмеджето тя намери работен календар. Дните му бяха запълнени с инициали, а до тях посочване на времето - сигурно това бяха пациенти на сестра й. По шест-седем всеки ден, а понякога - дори осем. Всичките бяха идвали при нея със своите истории. И тя е била длъжна да ги изслуша, да ги предпази и излекува. Всичко бе пълно с инициали. На всеки час някой бе престъпвал прага и бе изплаквал мъката си, а Майлин е трябвало да седи и да ги приема, да поглъща историите им, докато главата й не се замае... Лис разлисти работния календар до края на годината. В четвъртък, единадесети декември, бе празно, но долу бе написано: „17:00, Й. X.”
Доходи й се до тоалетната и тя излезе в коридора. В края му намери тясна стаичка с тоалетна чиния и мивка. Затворила се там, тя чу отварянето на врата, след това -стъпки. Те стихнаха, сигурно в приемната. За миг се прокрадна мисълта: „Пол Евербю крачи по коридора, отваря вратата и я заварва на гърнето...” Тя приключи и се втурна обратно към кабинета. Вратата бе открехната. Някакъв мъж се бе навел над бюрото. Когато я чу, се обърна.
- Търся нещо - каза той и се огледа учудено. - Нали Майлин приема тук?
Лис остана на вратата:
- В момента я няма.
Младежът бе малко по-възрастен от нея. Слаб и върлинест, с тъмносиня морска униформа с обърната яка и котва върху джобчето.
- Виждам - отзова се той, - че я няма. А вие коя сте?
Лис не заподозря нищо. Затвори вратата след себе си.
- Час ли имате? - попита твърдо тя.
Мъжът погледна през прозореца. Черната му чуплива коса бе покрита с гел и се спускаше на вълни върху едната страна на челото му.
- Днес - не. Идвах тук преди, преди известно време. После спрях. Опитвах се да се свържа с Майлин, за да ми даде нов час, но не отговаря. Реших да намина. Тя ще дойде ли?
Лис го оглеждаше внимателно. Очите му бяха тъмни и неспокойни. Триеше ръцете си и изглежда, че с мъка ги задържаше мирни. Абстиненция, реши тя.
- Не знам кога ще дойде - отговори Лис."Аковъобще дойде - можеше да отговори. - Майлин няма да идва вече.” - Ще запиша, че сте идвал. Как се казвате?
Погледът на мъжа се местеше към гоблена на стената и отново към прозореца Имаше толкова много гел по косата си, че тя й приличаше на пера на морска птица, попаднала в нефтено петно.
- Няма проблем - промърмори той. - Ще се свържа с нея по-късно.
Той се провря между нея и изхода.
- Аз също търся Майлин - каза Лис.
Той се спря. Стоеше, мигайки, на прага:
- Тук ли я чакате?
Тя затвори очи.Точно така.
- Време ми е - измърмори младежът и изчезна.
Лис отново се пльосна на стола. И тогава откри, че работният календар, който бе оставила на бюрото, се е върнал обратно в чекмеджето. Тя го извади и го прелисти. Страницата с единадесети декември бе откъсната. Излетя в коридор. Чу как долу се хлопна входната врата.
6
Върху косата й падаха огромни влажни парцали, отдавна бе мокра до кости и вече се канеше да си тръгне, когато Вилям отвори. Тежкият поглед и ивиците върху бледата му буза издаваха с какво се бе занимавал, след като си бе тръгнала преди няколко часа.
- Просто исках да ти дам това - подаде му тя ключовете от офиса. - Извинявай, че те събудих.
Той примигна няколко пъти от дневната светлина:
- Нищо, влизай! Искаш ли кафе?
Тя събу мокрите си боти:
- Не трябва ли да си на лекции или някъде другаде?
- Както виждаш - в кухнята той добави: - Така или иначе сега не чувам нищо. Нощем не мога да спя.
Лис остави ключовете на масата. Реши да му разкаже за неочаквано появилия се и изчезнал пациент.
- Скъсал е страница от работния календар? - прекъсна я Вилям.
- Да, с бележка за датата, на която Майлин е изчезнала.
- А ти обади ли се на полицията?
Бе се обадила. И все още нямаше никой, който да се занимава с този случай. Бе оставила още едно съобщение.
- Те не предприемат нищо - промърмори тя. - Не си мърдат пръста.
Той не коментира това, но извадил останалите от сутринта кифли, попита:
- Как изглеждаше този тип?
Тя го описа. Чернокос, къдрав, неспретнат. Следи от пришки на бузите, блуждаещ поглед.
- Имам чувството, че е замислил нещо.
Вилям наля щедро кафе от кафеварката.
- Майлин има много такива пациенти. Питал съм я дали не е опасно да държи офис без сигнализация. Тя само махваше с ръка.