- Мислих много - разнесе се от другия край на връзката.
- И сега се обаждате, за да си признаете.
Юдит ван Равенс въздъхна:
- Трябва да се измъкна от това.
- От кое?
- От историята със снимките на сестра ви и защо са трябвали на Зако... Не можах да заспя след посещението ви. Обадих се на приятели в Амстердам. Полицията смятала, че е нещастен случай.
- Точно това ви казах.
- И все пак трябва да отида при тях с тези снимки. Нали така?
Лис замълча. В главата й все още се носеха мисли.
Образът на Зако на дивана. Ръце, миещи бутилките на чешмата. Това бяха нейните ръце.
- Не мисля.
- Защо? - Юдит ван Равенс застана нащрек, сякаш съмненията й във всеки един момент бяха готови да се превърнат в подозрения.
- Искам полицията да намери сестра ми. Това е единственото, което има значение за мен. Ако им се предоставят твърде много сведения, които да ги объркат, издирването ще отнеме повече време и тогава е възможно да е твърде късно. Това е, ако ме разбрахте.
Допи кафето, оказало се на масата й. Нямаше защо да седи тук. Нямаше обаче и къде повече да отиде. Бръкна в чантата си за цигарите си, но напипа нещо друго. Извади бележника, който бе взела от кабинета на Майлин. Гледаше как сестра й бе написала името си на обратната страна на корицата. След това го написа и тя - един ред по-надолу и с калиграфски почерк. Майлин винаги бе използвала главата си по-добре от нея. Тя бе силната, по-сдържаната, но ръцете й живееха в някакъв друг свят.
Лис.
Седеше и гледаше дълго тези три букви.
Лис е сестра на Майлин -написа още тя. -Лис Бйерке.
Лис Бйерке се свърза с полицията. Те така и не й се бяха обадили. Знаеше ли нещо, което да им помогне да намерят Майлин?
Пациентът с час за 11 декември, деня, когато тя бе изчезнала: Й. X.
Образът на Зако на дивана избледня, докато тя пишеше. Не изчезна напълно, но се откъсна от другите й мисли.
Да мисля за теб ми помага, Майлин.
Какво си искала да кажеш на Бергер преди предаването?
Вилям знае. Трябва да си признае.
Не знаеше откъде се бе взело това. Поръча си още едно еспресо. На външен вид келнерът бе от Близкия Изток или от Пакистан. Плъзна еднозначен поглед по нея. Искаше тялото й, без да знае нищо за нея. Колко просто бе всичко. И бе пробудил в нея отговор, който тя контролираше. Издържа на погледа му, докато той не се извърна. Дойде с кафето, постави го на масата и остана до нея, сякаш чакаше нещо.
- Веднага ли трябва да платя?
- Ще платите, преди да си тръгнете.
Той се поклони леко. Имаше гъста коса и тънки вежди. Миришеше на нещо солено и мазно, толкова отвратително, че за няколко секунди тя дори престана да мисли.
Докато се връщаше към барплота, тя го следеше с поглед. Толкова съсредоточено се взираше в широкия му гръб и тесните му бедра, че не можеше да не го бе забелязал.
Тя извади отново бележника.
Да разкаже всичко на Майлин за онова, което се бе случило на „Бльомстраат ”.
Зако се бе задушил. Някой бе сипал сънотворно в бирата му.
Какво би казала ти, Майлин?
Щеше ли да ме помолиш да поговоря за това с няколко?
Да се обадя на Далстрьом?
Тя седеше, притиснала химикалката към челото си.
Не изчезвай, Майлин! Трябваш ми.
7
Сряда, 17 декември
Турмуд Далстрьом я хвана за ръката и я държа дълго, изразявайки очевидно съчувствието си. Тя знаеше, че той е на около петдесет и пет, но неясно защо, изглеждаше по-млад. Причината за това не бе издадената напред брадичка и не бе очертанието на почти плешивото му теме под леко сресаната му руса коса. Може би бяха сините, дълбоко хлътнали очи, реши тя. Бе се запознала с него преди четири години. За втори път се бяха видели преди половин година, когато с Майлин бяха пристигнали на конгрес в Амстердам. Той щял да чете основния доклад, бе се хвалила сестра й и бе поискала Лис да им покаже добър ресторант. Лис бе заподозряла защо сестра й се бе вълнувала така, но все пак се бе съгласила. От много години Далстрьом водеше колонка във вестник „Дагбладет”, в която хората пишеха и разказваха за проблемите си. Той коментираше техните сложни съпружески отношения, зависимостта от хазарта, злоупотребата със спиртни напитки, изневярата, липсата на сексуално влечение и дори липсата на апетит. За последното бил написал няколко книги, бе отбелязала Майлин.