Кабинетът на Далстрьом бе в приземния етаж на вилата с изглед към парка и елите до пътя за Фрогнерсетер.
- Все още ли сте неин научен ръководител? - попита го Лис, сядайки в мекото кожено кресло.
- Значи сте знаели това? - изглежда, че се учуди той. - Майлин обикновено не разпространяваше кой е научният й ръководител.
- На мен ми казва много неща. Доверява ми се.
- Нямах това предвид - увери я Далстрьом.
Тя не му повярва. Разбра обаче, че Майлин му бе разказвала за нея, а сега тя седеше тук с натрапчивото усещане, че той знаеше какво се случваше в главата й.
Далстрьом донесе кафе, опита го, направи гримаса и предложи да свари ново. Тя отказа, защото в съседната стая седеше момиче на нейните години и чакаше.
- Няма да ви отнема много време, защото знам, че сте много зает.
- Радвам се, че сте поискали да си поговорим - каза той.
Лис винаги бе нащрек, когато разговаряше с колеги на сестра си. Когато бе съвсем млада и Майлин я представяше на своите състуденти, бе изпитвала усещането, че психолозите виждат в хората и че най-малката фраза или действие могат да я издадат. Постепенно тази й вяра в магическите им способности намаля и сега й се налагаше само да сдържа раздразнението си. Стараеше се да не позволява на желанието си да провокира, предизвикано в нея от психотерапевтите. Два пъти самата тя бе започвала курс и двата пъти го бе прекъсвала след първите сеанси. Бе се заклела никога повече да не посещава психолози, а още по-малко - психиатри.
А Далстрьом бе точно психиатър.
- На мен също не ми е лесно да се държа сега както обикновено - добави той. - Не ми е лесно да мисля за нещо друго, освен за Майлин.
Като че ли бе искрен. Започна да я разпитва за настроенията в къщата в Льоренскуг и на нея не й костваше нищо да му разкаже за реакциите на майка си и за добронамерените, но безполезни опити на Таге да я утеши. Далстрьом обаче пожела да разбере как се чувства самата тя.
- А какво мислите за токшоуто, в което е трябвало да участва Майлин? - прекъсна го тя.
Той разтри горната част на носа си, който бе крив, вероятно чупен. Когато бяха в ресторант „Вермеер” в Амстердам, той се бе шегувал, разказвайки как като млад се е занимавал с бокс.
- Аз съм научен ръководител на Майлин във връзка с лечението на пациентите - отговори той. - Що се отнася до останалите й дела, това, разбира се, не ме засяга. Тя обаче ме попита дали имам нещо против да се намеси някак в дейността на Бергер.
- Не го харесвате - позна Лис. - И вие също.
Далстрьом като че ли се замисли.
- Всеки наглец с минимум талант и достатъчно запаси от жестокост е обречен на успех - каза той.
- Нима самоиронията е вредна?
- Не, тя е много полезна, Лис. За нас, работещите с жертвите на цинизма, обаче светът изглежда другояче - той кръстоса крака и се облегна назад на стола. - Можем да говорим, каквото си искаме. Не нарушаваш никакви табута, когато говориш за секса, смъртта или Бог, докато говориш иронично. Табуто на нашето време е сериозността. Табуто се е преместило от съдържанието върху формата.
Изведнъж Лис се обади:
- Майлин е открила нещо за него. Нещо, което Бергер е направил. Искала е да го разобличи по телевизията онази вечер. Канела се е да поговори с него преди ефир, за да му даде шанс да отмени предаването.
- Откъде знаете това?
- От Вилям, нейния приятел.
„Не съм обаче сигурна дали може да му се вярва” -канеше се да добави тя.
Далстрьом стана и я изгледа съсредоточено:
- А полицията знае ли за това?
- Вилям се е опитал да им го каже. Изглежда обаче, че не ги интересува. Поне той така мисли.
- Те са принудени да работят с огромен обем информация.
- Струва ми се, че не работят с нищо.
- Това не е истина - каза Далстрьом. - Аз обаче ще звънна. Познавам един човек от полицията, с когото си струва да се поговори.
Лис се приготви за приключването на разговора. Бе забелязала колко е приятно да се седи с този човек, на когото Майлин така се възхищаваше и на когото тя така се доверяваше. Ако останеше по-дълго, щеше да му разкаже и онова, което той не трябваше да знае.
- Не мога да си представя, че някой би искал да навреди на Майлин.
Далстрьом кимна:
- Наричам Майлин „основоположник на добрия човек”. И в същото време е мъжко момиче. Поради това си създава врагове. Освен това отдавна работи в минирано поле - той седеше, сбърчил чело, и гледаше през прозореца.
- Ясно е, че не можете да кажете нищо за пациентите на Майлин - каза Лис. - Аз обаче знам, че тя пише дисертация за кръвосмешението и други такива. Нали това не е тайна?