Той не отговори веднага:
- Разбира се, че не е. Тя ще бъде публикувана... Разглежда група младежи, подложени на сериозни нападения.
- А някой от тях не би ли могъл да й навреди?
Далстрьом вдигна чашката си, премисли и я върна на масата.
- Когато Майлин започна изследването си преди две години, тя подбра седем мъже, които се канеше да наблюдава дълго време. С голяма старателност намираше жертви, които не бяха станали насилници. Именно това искаше да изследва - какво води до разкъсването изведнъж на затворения кръг от сексуално насилие и унижение, като някои предпочитат да носят причинената им болка и не си отмъщават на други невинни.
Лис се замисли.
- Не знаете ли случайно дали някой от тези седем мъже не е придобил изведнъж склонност към насилие? - попита тя. - Дори и да го отричат, когато ги питат.
- Истина е, че на Майлин се налага да вярва на думите им и на това, че не са съдени. Ние обаче стигнахме до границата на позволения разговор с вас, Лис. Надявам се, че разбирате.
- Вие обаче бихте отишли в полицията със сведенията си, ако някой от пациентите й е станал заплаха за нея?
- Можете да бъдете сигурна, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да предотвратя нещастието...
- Нея обаче я няма вече шест денонощия! - възмути се Лис. - Не можем просто да седим и да чакаме.
- А аз не чакам - увери я той. - Вече говорих с полицията и ще говоря пак.
- Би трябвало и аз - промърмори тя.
Далстрьом я изгледа питащо. „Остава и да си кажеш -премина през главата й, - че си убила и човек, Лис Бйерке.”
- Аз съм й сестра - добави бързо тя. - Познавам я по-добре от всички останали.
Далстрьом я гледаше неотлъчно и не пропускаше ншцо. Нито за секунда не се съмняваше как трябваше да постъпи тя... Трябваше още сега да стане от този стол, преди да е започнала да разказва, без да спира.
8
Вечерта тя се отправи с автобуса към Льоренскуг. Нямаше къде повече да отиде. Таге й бе дал резервния ключ. Не бе казал нищо, просто й го бе пъхнал в ръката, когато бе излизала предишния ден.
Тя си отключи.
- Ти ли си, Таге? - чу гласа на майка си от хола.
Лис се замъкна при нея. Майка й седеше на дивана.
Точно на същото място, където бе седяла и преди ден и половина. Обаче бе включила осветлението, на масичката пред нея имаше купчина вестници, а тя държеше книга в ръце.
- Гладна ли си, Лис? Мога да стопля нещо за теб.
На Лис не й се ядеше. Бе се натъпкала с половин дюнер по пътя към автобуса. Искаше само да се качи в стаята и да се пъхне в леглото.
Лис седна на стола до късата страна на масата.
- Много съжалявам - каза майка й.
- За какво?
Майка й остави книгата:
- Радвам се, че си тук, Лис.
Лис кимна бързо.
- Сега обаче ми е много трудно да се радвам - продължи майка й.
- Знам.
- Толкова много неща исках да те питам. За Амстердам. За онова, с което се занимаваш там.
Лис стана, отиде в кухнята и сложи кафе. Върна се с чашки, чаши и кана с вода.
- С нови дрехи ли си? Не са ли неща на Майлин?
- Наложи ми се да ги взема. Не успях да си взема дори нещо за преобличане.
Майка й вдигна ръка и опипа тъмнозеленото кашмирово сако. На лицето й се изписа подобие на усмивка.
- Колко можеш да останеш? - попита тя.
Лис си сипа вода. Бе по-студена от лед. Лис изпи цялата чаша и болката пробяга като тънка нишка през гърлото към раменете й.
- Няма да си тръгна, докато не разберем.
„Докато не намерим Майлин” - добави тя наум.
За да избегне мълчанието, тя попита:
- Какво четеш?
Майка й вдигна книгата. „Пармският манастир”.
Подържа книгата във въздуха, сякаш доказвайки на Лис, че има книга с такова заглавие.
- Стендал - каза тя. - Винаги чета Стендал, когато трябва да избягам от себе си.
Лис седна в кабинета на Таге и включи компютъра. Бе й дал паролата за гости.
Отвори „Гугъл”. В полето за търсене написа: „Убийство по непредпазливост + присъда”. Изтри го. Вместо това набра: „Death by water” - онова, което бе надраскано на бележката на Майлин и висеше на дъската в кабинета й. Получи 46 700 отговора. Статии за отравяне на водата, Силициевата долина и шекспировата Офелия. Безпокойството й не й позволи да прегледа всичко. Потърси „Бергер + Табу”. Повече от 12 000 отговора. Кликна на „Укипедия”. На практика водещият на токшоуто се казваше Елиас Бергерсен Фрелсьой, докато не бе избрал псевдонима Бергер. По образование бе теолог. През 1976 година бе основал рокгрупата „Баал-зебуб”, а след това бе известен като солов изпълнител. В средата на деветдесетте бе пуснал два хита. Постепенно бе станал по-известен като комик, а през последните години се бе прославил, благодарение на телевизията и редица широко обсъждани предавания.