От само себе си бе ясно, че Арне щеше да отвори вратата. Той изгледа мрачно Йо и изчезна в тоалетната. Йо не бе успял да обуе още сандалите си, когато Арне показа мутрата си, цялата в пяна за бръснене, и избоботи:
- Когато си готов за излизане, вземи малките.
- Още не са яли - протестира Йо.
Трулс обаче вече се бе вкопчил в него. Нямаше обаче сили да го влачи със себе си. А трябваше, защото така нямаше да е в апартамента, когато се събудеше майка им. И нямаше да види как се свлича от леглото и се замъква в банята да повръща. Бе се занимавала с това през цялата нощ, но Трулс бе спал като заклан. Нини, разбира се - също, след двойната доза приспивателно.
Измина цял половин час, докато малката му сестричка се натъпка със зърнена закуска и мляко. Майка им все още спеше. Арне се разхождаше из стаята и гледаше изпод вежди, но мълчеше, защото Йо се занимаваше с децата. След това бутна плик с пояси за ръце, надуваема топка и плувна маска в ръцете на Йо и ги изгони навън.
- Пари! - захленчи Нини и запристъпва от крак на крак, сякаш бе стъпила върху нагорещен котлон.
Наложи му се да я сложи в количката, да се върне в апартамента и да вземе сандалите й.
Настани ги на свободен шезлонг до детския басейн. Сложи поясите за ръце на Нини и се сети за крема против слънчево изгаряне, но отхвърли мисълта да се върне още веднъж в хотелския апартамент.
- Грижи се добре за нея - нареди на Трулс той.
- А ти къде отиваш?
- Ще се разходя до плажа.
- Идвам с теб!
- Зарежи! Оставаш тук да се грижиш за, Нини! Да не си мислиш, че си във ваканция?
Трулс го погледна с тъжните си като на куче очи, което Йо не понасяше.
-Я се стегни! Не се разстройвай от празни приказки! Аз - за малко. Внимавай поясите й да не паднат!
Взе хавлията си, отдалечи се, след което се обърна и му напомни за поясите.
- Надуй ги добре! Ако се удави, ти ще си виновен!
Затича се надолу по стълбите. Слънцето напичаше здравата. Не понасяше жегата. Спря се в сянката на канарата в края на плажа. Дори тук пясъкът пареше. Щеше да седи там, докато не прегрееше. След това единственото спасение щеше да се бухне във водата. Днес знамето бе зелено. Морето бе неподвижно.
Някакви негови връстници играеха на плажен волейбол. Доста сносно, особено високият хлапак с русите къдрици. Започна да ги следи с поглед. Високият хлапак го забеляза и му махна. Йо не се сети веднага, че бе за него. Излезе от сянката и направи крачка-две по нагорещения пясък.
- Включвай се! - извика му момчето на норвежки.
Йо се поколеба. Не бе кой знае колко добър на волейбол. Футболът бе друго нещо.
- Имаш ли с какво да покриеш главата си? - попита го момчето. - Че иначе мозъкът ти ще кипне.
- Забравих си шапката.
Момчето се огледа:
- Почакай!
Изтича до първия ред сламени чадъри. Там поговори с някакви възрастни. Върна се с бяла кърпа с жълти кантове:
- Дръж! Така ще ти е по-добре.
Йо разгледа крадешком лицето на момчето. Като че ли не го бе видял нито в самолета, нито в ресторанта. От само себе си обаче се разбираше, че вече знаеше, че майка му се бе напила като задник, че бе счупила чаша до басейна и бе повръщала в тоалетната на бара. Момчето обаче не показваше нито съчувствие, нито презрение. Не бе ясно кое бе по-гадното.
- Ще си от нас. Казвам се Даниел.
Момчето представи останалите. Две шведчета и едно, като че ли, финландче.
Спечелиха три гейма. Благодарение преди всичко на Даниел, който посрещаше трудните топки и зверски забиваше.
- Волейбол ли тренираш? - попита го Йо.
Даниел сбърчи нос. Волейболът не бе тема за разговор. Свали фланелката и обувките си и се понесе към плажната ивица и след нея, вдигайки пяна до коленете си. Останалите се затичаха след него. Йо - също. Изглежда, че момчетата бяха доста отдавна на юг, защото всичките бяха загорели. Самият той не се бе пекъл от много месеци, затова и не свали жълтата си фланелка.
- Първо до шамандурите - извика Даниел.
Йо реагира на мига и се хвърли да плува. Плуваше кроул с всички сили. По средата на разстоянието забеляза сянка до себе си. Като че ли бе делфин или акула. Тя преплува покрай него и продължи.
Йо стигна до шамандурата, изпреварил с малко останалите.
- Добре плуваш! - похвали го Даниел, който, без въобще да се е задъхал, вече ги чака, хванал се за шамандурата.
- Под вода съм още по-добър - издиша раздразнено Йо. Хвана се за същата шамандура. Толкова близко, че лицата им почти се докосваха.
- Да опитаме тогава така наобратно - предложи му Даниел.
Йо се изплю.
- Навътре - каза той. - По-добре е да поплуваме още навътре.
Даниел погледна към хоризонта и се засмя: