- Кажи, когато си готов.
Йо усещаше дишането си. Изчака, докато то се успокои и стане дълбоко. Вдиша няколко пъти дълбоко и махна с ръка. Гмурнаха се.
Пропусна Даниел пред себе си. Сякаш пълзеше в стая от разтопено стъкло. Тюркоазната светлина се събираше в неспокойни снопчета и изчезваше в тъмнината. Плуваше спокойно и уверено. Не изразходваше напразно силите си. В училище се бяха състезавали по задържане на дъха си. Никой дори не се бе доближил до рекорда му. Повече от две минути. Някои от съмняващите се държаха ръце пред носа и устата му, проверявайки дали не хитрува. Той обаче не мамеше. Просто преставаше да диша. Можеше да престане и завинаги, ако потрябваше... Даниел го изпревари малко и Йо видя петите му, ритащи водата в сноповете светлина. Продължи да плува между хладните потоци, спусна се на още по-голяма дълбочина, към пасаж миниатюрни черни рибки, и усети началото на тътен в главата си. „Може да спукаш кръвоносен съд в главата си!” - бе извикала веднъж майка му, след като бе изплувал, и сега си мислеше за кръвта, която можеше да бликне от главата му и да се разпростре наоколо като топла кърпа. Стана му зле. „Трябва ми въздух” - прелетя мисъл през главата му, но той продължи и това желание се породи не в него самия, а в нещо, което започна да се заражда в него, нещо, в което можеше да се превърне... Петите на Даниел бяха далече напред. Сочеха право надолу, което означаваше, че се е предал. „Трябва да изплуваш, защото иначе мозъкът ти ще се пръсне!” - чуваше той виковете на майка си, но не се предаваше. Доплува до петите на Даниел и продължи да плува, докато стълбовете светлина не започнаха да помръкват около него. Едва тогава се отпусна и показа глава над водата.
- Ти си луд! - извика Даниел. Гласът му идваше някъде отдалече, от другата страна на стена.
Йо не можеше да отговори. Пасажът малки черни рибки все още плуваше около бялата светлина и стомахът му сякаш щеше да изскочи през гърлото му. Плуваше отново към брега, отстрани на Даниел, едва помръдвайки ръце. Опитваше се да изцеди малко смях от себе си, да демонстрира съгласието си:Точно така, луд съм.
*
Майка му и Арне бяха станали и вече бяха излезли от хотелския апартамент, когато той се заключи в него. Трябваше да вземе Трулс и Нини със себе си, но Йо не ги бе намерил до басейнчето, когато бе претичал покрай него. Убеди се, че майка му доскоро е била там, защото в тоалетната все още миришеше на кисело. Пооправи се набързо, седна в хола, който едновременно с това им служеше за спалня с Трулс и Нини. Диванът не бе сгънат, а матраците лежаха на пода. Включи климатикът и телевизора. Новините бяха на гръцки. Катастрофирал автобус, хора се измъкваха през счупеното стъкло, нечие лице бе цялото в кръв. Махна чаршафите и легна на дивана. Цялото му тяло продължаваше да го боли, след като бе победил Даниел в подводното плуване. Унесе се за миг. Събуди го силен звук. По телевизията даваха мултфилмче. Изключи звука и се помъкна към балкона. Сякаш бе в печка. Слънцето бе спряло точно над покривите. Намери с поглед тънката сива линия, отделяща морето от небето. Ако плуваше натам, все по-далече и по-далече, можеше да стигне до африканския бряг. И щяха да го посрещнат воини на камили, увити в бели одеяния, по средата на пясъчна буря.
Понадигна се и се загледа към съседния балкон. Бе същият като техния. Пластмасова маса и четири стола. Само съхнещите дрехи бяха други. Фланелка, зелена хавлия и бански. Като че ли бе нейният. Бял, на тъмночервени сърчица. От тях капеше вода. Момичето от ръба на басейна му бе съседка.
Вратата на балкона бе открехната. Може би бе сама в хотелския апартамент? И с какво бе облечена, щом банският й висеше и съхнеше на балкона? Може би бе под душа?... Той се напрегна, опитвайки се да чуе шума от течаща вода. Нищо не се чуваше. Дали да не почукаше на вратата й? Да я помоли да му даде нещо? Например кибрит. За какво обаче му бе кибрит посред бял ден? Дали да не отмъкнеше една цигара от майка си? На нощното й шкафче имаше два стека, купени от безмитния магазин преди полета им. Тя нямаше да забележи изчезването на един пакет. Да почерпи ли съседката си?
Вратата от другата страна на апартамента се хлопна. Той претича през хола, отвори вратата си и надникна.
Наистина бетя.Вече бе тръгнала по пътечката. Отиваше към басейните. Бе с къса поличка и тясно потниче. Да бе малко по-отворен...
*
В столовата бе претъпкано. Той се оглежда дълго, докато видя масата. Седяха до самата сцена. На масата имаше наполовина празна бутилка червено вино. Арне пиеше бира, което означаваше, че майка му бе изпила виното. Седеше с гръб към него, но той забеляза, че е примижала. Главата й бе наклонена настрани. И колкото повече пиеше, толкова повече се накланяше главата й. Нини бе задрямала в детското столче. Трулс нагъваше кренвирш. Целият засия при вида на брат си. И там, през две маси от тях, Йо забеляза момичето от съседния апартамент. Отчитайки държанието им, той не искаше да се показва заедно с майка си и Арне, а спря на няколко метра от тях. За късмет момичето не го забеляза.