- Няма ли дая ’еш,Йо? - попита го майка му, примижала повече, отколкото си мислеше той.
- Не искам. Хапнах кренвирш.
Всичко бе истина, освен кренвиршът. Коремът все още го болеше, след като бе преплувал половината път до Африка под вода. Главата също го болеше. И цялото тяло.
- Що за глупости!? - каза Арне.
- Да прави, каквото ще - защити го майка му, сякаш това щеше да помогне.
- Отивам при приятелите си.
- Чудесно - махна с ръка майка му.
- След това се върни да вземеш Трулс и Нини - нареди Арне.
- А вие какво ще правите?
Майка му се опита да изцеди една усмивка:
- Погледай ги малко вечерта, за да сме свободни с Арне. Нали знаеш, че все пак сме в отпуска?
- И се напивате до козирката - промърмори Йо.
- Какво каза? - изръмжа Арне.
Йо погледна крадешком към масата на момичето. Русокосата дебеланка също бе там. И двама възрастни. Ядяха. В помещението бе твърде горещо. Йо никога не бе обичал горещината. Усещаше, че щеше да се случи нещо. Затвори очи и настъпи пълна тъмнина. Отвори ги отново и се появи сянка, приличаща на чук... Обърна се и излезе, преди някой да забележи.
- Хей, Джо!
Йо спря до ръба на басейна и се огледа. Забеляза мъжа от вчера върху един от шезлонгите до стената. Същият, който искаше Йо да го нарича Якето. На масичката гореше свещ. Мъжът седеше и четеше книга.
- Здрасти! - каза Йо и усети как дишането му се успокои тук, в тъмнината.
- Зает ли си? - попита го мъжът и очевидно искаше да си поговори с него и то сега.
Йо се приближи. Якето бе все още с шортите с цвят каки и черната риза с къси ръкави.
- Всичко ли е наред? Е, с майка ти?...
Йо не отговори.
- Няма ли да поседнеш за минута-две? - посочи с ръка съседния шезлонг Якето.
Йо приседна на крайчето му.
- Какво четете? - попита той, за да започне разговор.
Якето вдигна тъничката книжка:
- Дълго стихотворение.
- Стихотворение ли?
- Като цяло, история. Пътешествие в мъртвия свят. Или в света на мъртвите.
- История с призраци, значи?
- Точно така - съгласи се Якето. - Чел съм я много пъти. И пак не знам чак до края за какво се разказва в нея.
Йо не разбра какво искаше да каже с това.
- Частта, която чета сега, се казва „Death by water”[2].
- Сигурно е за удавници? - опита се да отгатне Йо.
- Да. За един младеж, финикиец.
- Финикиец ли? - прекъсна го Йо. - Имате предвид народа, който е живял някъде тук преди няколко хиляди години?
Веждите на Якето се извиха в дъга.
- Браво, Йо! Добре се учиш в училище.
Това бе истина, защото се стараеше с всички сили.
- Значи този финикиец е потънал - констатира той, преструвайки се на равнодушен. - Може би е бил войник?
- Струва ми се, че преди всичко е бил търговец. Вече е лежал четиринадесет дни в морето. И от него не е останало много, кожата и мускулите му са се отделили от костите. Бил е, разбира се, доста богат, но богатството не го е радвало. Лежи си в дълбокото, в друг свят, и не чува нищо друго, освен крясъците на чайките.
Изведнъж Йо почувства облекчение. На Якето му харесваше да разговаря с него. И не се преструваше.
- Хубав начин да умреш - подхвърли той и погледна крадешком към възрастния, осветен от блещукащата светлина на свещта.
Якето седеше и разглеждаше лицето му.
- Мислех си за вчерашния ни разговор - каза най-накрая той.
Този човек се бе появявал толкова много пъти по телевизията, а сега седеше на метър от него в плът и кръв и мислеше за онова, което му бе наговорило някакво дванадесетгодишно хлапе. Йо веднага застана нащрек:
- Че има ли за какво да се мисли?
Якето запали цигара.
- А за мен няма ли?
- А какво ще каже майка ти, ако някой непознат възрастен те научи да пушиш?
Йо изхъмка:
- Не й влиза в работата. А и няма да разбере. А ако разбере, няма да й пука. Освен това съм пушил много пъти.
Якето му подаде цигарата си:
- Едно дръпване ти стига. Ако се раздрънкаш, ще си имам проблеми. Достатъчна ми е само една такава грешка, за да се появя на първите страници на всичките жълти вестници.
Йо се ухили:
- Добре ще ми платят. Едно дръпване за хиляди крони.
- Точно така! - каза Якето. - „По време на отпуската си телевизионна звезда развращава деца с цигари”.