Йо не можа да сдържи смеха си. Дръпна силно, задържа дима в дробовете си и веднага усети приятно главозамайване.
- Винаги ви виждам сам - коментира той, дръпвайки си пак.
- Аз съм сам.
- Сам ли прекарвате отпуската си? Нямате ли деца?
Якето отново се взря задълго в него.
- Трябваше да се махна за малко - отговори той и се облегна назад на шезлонга. - Реших го една вечер, качих се на самолета и се озовах случайно тук. Учудващо добро място. Може да си купя къща тук.
Малцина възрастни живееха така. Решил и отлетял ей така. Щял да си купи къща на Крит, ако му хрумне.
- Та какво става с майка ти? Не се ли оправи?
По някаква причина Якето се връщаше постоянно към крайно неприятната за Йо тема. Той не отговори и се надяваше Якето най-сетне да го разбере и поне да престане да говори през цялото време за това. Вместо отговор Йо заговори за съседката си. Тя имала дълги крака и големи гърди и въобще била приятна за гледане. Малко вирела нос, сякаш била принцеса.
- И какво смяташ да направиш? - поинтересува се Якето и подаде цигарата на Йо.
- Да направя ли?
- За да се запознаете. Нали няма просто да седиш и да въздишаш по нея?
Йо нямаше никакъв план и с удоволствие щеше да чуе съвет от човек с огромен опит по въпроса.
- Как се казва?
Йо сви рамене.
- Трябва да се разбере - смяташе Якето. - Важно е нещата да имат имена. Това дава предимство. В кой апартамент сте отседнали?
- В хиляда двеста и шест.
- А кой е номерът на момичето? Следващият ли? Почакай!...
Якето стана и се отправи към входа на хотела. Бе хубаво да се седи тук, след като той се отдалечи. От другата страна на стената, далече долу под терасата, ревеше прибоят. Блещукащата светлина в тъмнината бе кораб, плаващ през нощта. Ако вдигнеше глава, щеше да види непознато бездънно небе и сателит, пълзящ между звездите.
Якето се върна след четири-пет минути. Носеше две бутилки кола, даде едната на Йо и отново се настани на шезлонга си:
- Казва се Илва.
- Кой?
Якето се усмихна:
- Момичето, за което ми говореше. Казва се Илва Рихтер. Просто попитах на рецепцията.
Очите на Йо се присвиха до две цепнатинки.
- Помислих си, че мога да ти помогна като за начало - добави Якето вече с по-друг тон, защото сигурно бе забелязал безпокойството на Йо. - Момичетата са доста интересни. Доста повече от спорта, домашните работи и походите.
Йо се успокои отново. Якето бе готин пич. Въпреки че не му се вярваше, че му е до дванадесетгодишни хлапаци, с които да води такива разговори. И това не бяха просто приказки, защото всичко бе значително по-сериозно. За нещата, имащи значение. И на Йо не му се налагаше да мисли, че майка му и Арне се излагат пред всички в ресторанта. Той не бе като тях. Да вървят на майната си.
*
Вървеше по пясъка. Пясъкът пареше, но той не го усещаше. Бялата светлина проникваше навсякъде. Илва Рихтер вървеше до него. Бе с бански на червени сърчица. „Знам едно място, където никой няма да ни види - каза тя. - Пещера, в която ще можем да сме сами.” Стигнаха до самия край на плажа. Наоколо, направо върху пясъка, растяха цветя. „Как може нещо да расте тук?” - попита Илва. Йо не можеше да отговори на това, а може би тя не би попитала нищо, а се бе притиснала до него и той я бе прегърнал през голите рамене.
В този момент чу подрънкване на ключове зад вратата. Взе хавлията и я уви около себе си. На вратата, подпирайки се на рамката, стоеше майка му.
- Здравей, приятелче - усмихна се тя и примижа, взирайки се в него. Презрамката на роклята й бе изцапана с нещо червено. - Защо седиш на тъмно?
В отговор той направи физиономия.
- Малко съм уморена - обясни му тя и събу сандалите си с високи токчета.
Извади бутилка с вода от хладилника, наля си в чаша и я изпи. Вода се стече от ъгълчетата на устните й по загорялата от слънцето вдлъбнатинка между гърдите й.
След това тя влезе в хола, погалвайки го в движение по косата, наведе се над Нини, вслуша се в дишането й, и се обърна отново, озовавайки се плътно до него:
- Колко е хубаво, когато имаш такъв батко.
Думите й бяха леко размазани, но тя още не бе пияна като талпа. Прегърна го внимателно и го целуна по бузата. Дъхът й миришеше на вино, а парфюмът й - на люляк. Той се отдръпна, но не грубо.
Тя отиде до тоалетната. Пика дълго. Пусна водата и си изми ръцете. И отново надникна в стаята:
- Цялата ли вечер мислиш да прекараш на тъмно?
Той сви рамене.
- Тук, струва ми се, има и други стаи.
- Ела за малко при мен. Понякога трябва и да си поговорим.
Той тръгна след майка си. Тя събра дрехите от леглото - гащи и потници, и мокър бански - и закачи всичко върху капака на куфара в ъгъла. Йо се подпря на стената.