- Сядай - каза тя и потупа с ръка края на леглото.
Той го направи. Не смееше да й каже какво мисли за пиянството й и за това, че се излагат пред хората.
- Ти си добро момче, Йо - заговори тя отново, а на него му се искаше просто да млъкне. Или да му обясни какво иска от него. - Знаеш, че напоследък бе тежко - каза тя.
Той знае всичко. И нищо. И не иска да знае нищо. Страхуваше се от онова, което можеше да се случи, ако започнеха да говорят за това.
- Невинаги е лесно да си на моето място - каза тя, а на него му се искаше да стане отново, защото по гласа й разбираше, че тя - аха-аха - и ще захленчи. - Ти не знаеш много неща, Йо - започна да го гали по тила тя. - Прегърни ме - каза му.
На него му се гадеше само от мисълта да се наведе над нея. Той обаче чуваше как плаче съвсем тихо тя. Накани се да стане, но на нея, изглежда, й се стори, че се е обърнал към нея и го дръпна обратно надолу. Единият му крак остана на пода, другият - на кревата.
- Винаги си бил любимото ми момченце. Аз се грижа за теб.
„Лъже” - помисли си той. Люляковият аромат е толкова силен, че той - аха-аха - и ще повърне. През тази миризма се процеждаше и друга - на кожата й, на пот и лук - напомняща за миризмата на кухненска кърпа, която не е прана няколко дни и той я намира под чиниите в мивката. Кракът го болеше и трябваше да го качи на леглото. Лежеше, притискайки се с цялото си тяло към майка си. Тя го прегърна с едната си ръка. Другата й бе опъната покрай бедрото му. Той усети, че долу се случваше нещо, което тя не трябваше да забележи, но не можеше да се отдръпне, и тя го притисна още по-силно:
- Ти си добро момче, Йо. Толкова добро... добро.
*
Майка му стене в спалнята, но Арне хърка още по-шумно. Йо бе гледал едно предаване за хъркането по телевизията. В него се говореше, че хъркащите живеели по-малко. Сърцето им се износвало по-бързо и можело да умрат внезапно.
- Гладна съм - проплака Нини.
- Сега ще намерим нещо.
- Мама ще намери.
- Тя спи.
- Не, мама!
- Тогава си търси сама - отряза я Йо. - В хладилника има йогурт.
На очите й се появиха сълзи.
- Не искам йогурт.
Искаше му се да я приласкае, както плаче. Или да отвори вратата на спалнята, да хване майка си за косата и да я издърпа от леглото: „Нини е гладна. Чуваш ли, шибана кучко? Тя е само на три годинки и е гладна!” А ако Арне се събудеше и започнеше да се репчи, щеше да вземе кенче бира от хладилника и да го плисне в сънената му недоволна мутра.
- Да вървим да закусваме - предложи Трулс и си обу късите гащи. - А след това ще вземем Нини с нас на плажа.
Йо се обърна рязко и вдигна ръка, за да го зашлеви. Трулс се отдръпна назад. Йо го остави на мира. По-малкото му братче вечно досаждаше с предложенията си какво трябвало да се прави. Това дразнеше, но по принцип той нямаше предвид нищо лошо.
- О’кей - злобата му се стопи, макар и отчасти. - Помогни на Нини да седне на гърнето. Ще отида да запазя маса.
Бе осем и половина. Както винаги, столовата бе пълна с хора. Той стоеше на входа и се оглеждаше. За късмет всички бяха заети със себе си. Само няколко старци до вратата се пулеха към него. Жена с бяла лента върху сивата си коса шепнеше нещо на своя старец и Йо бе сигурен, че говори за него. За майка му и за Арне. Той се обърна, канейки се да излезе. Някой го извика по име. Даниел се надигна иззад една маса на терасата и му махна. Йо не реагира и Даниел го доближи:
- Ще седнеш ли при нас?
Момчето бе с фланелка с „Металика”, тъмночервени къси гащи и видимо скъпи, готини тъмни очила.
- При нас има едно място.
Йо погледна накриво към масата. Жена с лека рокля седеше с гръб към него. Косата й бе по-черна от машинно масло. До нея седеше набит мъж, а на края на масата - момче на годините на Нини. Семейство. Закусваха заедно. И имаха едно свободно място на нагорещената тераса. Можеше да се приближи до масата и да удари по нея с огромен чук.
- Сега ще дойдат и останалите - изстреля Йо. - Трябва да намеря място за всички.
- Ще дойдеш ли после да поритаме футбол на плажа?
Даниел не се предаваше. Стоеше и чакаше отговора на Йо. „Само да не дойдат сега” - прелетя мисъл през главата на Йо. Не и пред Даниел и семейството му, и пред още купища пулещи се мутри. Забеляза една свободна маса и се отправи към нея. Още не бе отсервирана след предишните посетители. Чинии с остатъци от яйца, тлъст бекон и гроздови семки върху салфетка. Утайка от кафе в чашите. Появи се Трулс, влачейки Нини след себе си. Йо му нареди да разтреби масата. И отиде за огромна чиния с царевична зърнена закуска за Нини.
- Искам с мед - запротестира тя.
- Яж, каквото ти дават - изръмжа Йо и по някое време тя разбра, че няма смисъл да хленчи. - Виж, четири лъжички захар. Така ще е по-вкусно.