— Какво е открил?
— След малко ще стигнем и до това — отвърна Джейсън, отпи едра глътка бира и избърса уста с опакото на дланта си. — Нека ти представя нещата по друг начин. Всички ние навлизаме в пубертета горе долу по едно и също време, узряваме и стареем и ако не се намесят болестите или катастрофите — умираме приблизително на една и съща възраст. Шърли кимна с глава.
— Това е така, защото нашите организми са генетично програмирани и следват своя вътрешен ритъм. С течение на времето едни гени се включват в действие, а други се изключват. Точно този процес е привлякъл вниманието на Хейс. Той е изучавал различните начини, по които хуморалните сигнали от мозъка контролират растежа и сексуалната зрелост. Изолирайки няколко от тези хуморални протеини, той изследва въздействието им върху периферните тъкани. Надявал се е да разбере какво кара клетките да започнат да се делят, или да спрат да се делят…
— Дотолкова и аз разбирам — кимна Шърли. — Това беше една от причините да го назначим. Надявахме се да направи епохално откритие в областта на лечението на рака…
— Сега ще ми позволиш едно малко отклонение — погледна я Джейсън. — Един друг учен на име Денкла също експериментира върху проблемите на стареенето. Той вади по оперативен път хипофизата на опитни животни — най-често плъхове, подменя съответните хормони и отново я вкарва в организма. По този начин постига значително по-дълъг живот на тези плъхове… Замълча и отново погледна към Шърли.
— Трябва ли да кажа нещо? — попита тя.
— Не ти ли щраква нещо като ти описвам опитите на Денкла?
— По-лесно е ти да ми кажеш — направи гримаса тя.
— Денкла стига до извода, че хипофизата изпуска не само хормоните на растежа и пубертета, но и хормона на стареенето, който той нарича „хормон на смъртта“.
— Това звучи страшно жизнерадостно — нервно се усмихна Шърли.
— Предполагам, че по време на своите експерименти Хейс се е натъкнал именно на този „хормон на смъртта“, който е открил Денкла — продължи Джейсън. — И затова нарича откритието си иронично — търси стимулатори на растежа, но открива хормон, който причинява бързо стареене и смърт.
— Какво ще стане, ако този хормон бъде инжектиран на някого? — попита Шърли.
— Нищо особено, ако се администрира изолирано — сви рамене Джейсън. — По всяка вероятност опитният екземпляр ще усети някои симптоми на стареене, но хормонът бързо ще бъде усвоен и ефектът му ще бъде ограничен. Хейс обаче не изследва този хормон в изолирано състояние. Той е наясно, че той се задейства по същия начин, по който се задействат хормоните на растежа и съзряването. Проявява огромен интерес към жизнения цикъл на сьомгата, която умира броени часове, след като си хвърли хайвера. Според мен той е успял да извлече хормона на смъртта от главите на сьомгите, които са му доставили. Точно това е била същността на работата, за която е сключил договор с „Джийн Инк.“. Успял да изолира включващия фактор, той възлага на Хелене задачата да създаде големи количества от него, използвайки техниката за рекомбиниране на ДНК, осигурена му от лабораторията в ГХП.
— Но защо му е трябвало да произвежда този хормон? — учуди се Шърли.
— Според мен се е надявал да създаде моноклонални антитела, които да блокират секрецията на хормона на смъртта и по този начин да прекратят процеса на стареене…
Джейсън замълча, внезапно осъзнал какво е имал предвид Хейс, когато казвал, че откритието му има връзка с женската красота — че то ще съхрани за дълго време добрия външен вид на момичета като Керъл.
— Какво ще стане, ако този включващ фактор бъде инжектиран на някого? — продължи с целенасочените си въпроси Шърли.
— Ще задейства хормона на смъртта по начина, по който става при сьомгата. Със съвсем същите резултати… В рамките на три-четири седмици обектът ще остарее и ще умре. Никой няма да знае какво се е случило. На този етап трябва да спомена и за най тежките си подозрения — някой се е добрал до изкуствено създадения в нашата лаборатория хормон и е започнал да го инжектира на пациентите. По всяка вероятност става въпрос за психично болен тип, но друго обяснение нямам, Хейс е разбрал за това — може би докато е бил на посещение при болния си син, може би по друго време. Тогава са му инжектирали и хормона. Мисля, че ако не беше умрял онази вечер в ресторанта, той щеше да бъде ликвидиран по друг начин…