— Как разбра всичко това? — прошепна Шърли и раменете и неволно потръпнаха.
— Проследих отделните етапи в експерименталната дейност на Хейс. Когато убиха Хелене започнах да си давам сметка, че твърденията му за важно откритие са верни, също както и твърдението му, че някой иска да го убие…
— Но Хелене е била изнасилена от неизвестен престъпник!
— Естествено. Нали полицията трябва да бъде заблудена? През цялото време имах чувството, че тази жена знае повече за изследователската дейност на Хейс, отколкото споделя с нас, И това чувство се превърна в увереност, когато разбрах, че между двамата има и интимна връзка.
— Но кой би искал да убива пациентите ни? — с отчаяние попита Шърли.
— Някой социопат. От сорта на онзи, който беше вкарал цианид в хапчетата тиленол. Днес си направих труда да извадя компютърни разпечатки на смъртността и оцеляването на пациентите ни. Резултатите са невероятни. Наблюдава се рязко увеличение на смъртните случаи при пациенти на ГХП над петдесетгодишна възраст, които са хронично болни или водят нездравословен и рисков начин на живот… — Джейсън рязко млъкна, после изръмжа:
— По дяволите!
— Какво има? — попита Шърли и се огледа нервно, сякаш опасността се беше промъкнала в стаята.
— Забравих нещо — поясни той. — Направих разпечатките за всеки месец поотделно, но не ги свързах с всеки лекар поотделно…
— Мислиш, че зад всичко това стои лекар? — изгледа го с присвити очи тя.
— Лекар или сестра — убедено кимна с глава Джейсън. Включващият фактор трябва да е от семейството на полипептидните протеини, който задължително се инжектира. В случай, че се поеме орално, той ще бъде унищожен от стомашните сокове…
— Господи, Боже мой! — простена Шърли и скри лице в шепите си. — А пък аз си въобразявах, че имам най-тежките проблеми на света! — Напълни дробовете си с въздух и вдигна глава: — А възможно ли е да грешиш, Джейсън? Може би става въпрос за компютърна грешка. Такива, Бог ми е свидетел, стават достатъчно често…
Джейсън меко сложи ръка върху рамото и. Съзнаваше, че империята, за която тази жена се беше борила със зъби и нокти, е на път да се срути.
— Не греша — тихо рече той. — Тази вечер свърших и една друга работа… Отидох да видя сина на Хейс в Хартфорд.
— И?
— Пълен ужас. Всички деца в неговото отделение са били инжектирани с включващия фактор. По всяка вероятност той действа по-бавно на обекти в предпубертетна възраст и затова момчетата все още са живи. Вероятно става въпрос за нещо като състезание между хормона на смъртта и другите хормони в детския организъм. Но всички изглеждат като стогодишни старци…
Раменете на Шърли отново потръпнаха.
— По тази причина поисках името на сегашния медицински директор на Хартфорд — добави Джейсън.
— Мислиш, че е Питърсън? — вдигна глава тя.
— Не знам със сигурност, но при всички случаи той трябва да е един от главните заподозрени — отговори Джейсън.
— Може би трябва да отидем в клиниката и да проверим още веднъж компютърните разпечатки. И да пуснем онази за отделните лекари, която си забравил…
Джейсън понечи да отговори, но в същия момент някой звънна на вратата. И двамата подскочиха.
Джейсън се изправи с разтуптяно сърце, а Шърли остави чашата си на масата.
— Кой може да е това? — попита шепнешком тя.
— Не знам — промърмори Джейсън. Керъл беше инструктирана да не мърда от дома си, а Кърън би се обадил, преди да дойде.
— Какво ще правим? В гласа на младата жена се промъкна паниката.
— Ще сляза да погледна кой е…
— Разумно ли е?
— Да имаш по-добра идея?
Шърли поклати глава.
— Само не отваряй, моля те! — прошепна тя.
— За луд ли ме мислиш? О, забравих да ти кажа… Мен също се опитаха да ме убият.
— Не! Къде?
— На едно затънтено място източно от Сиатъл… Той пристъпи към вратата на апартамента и дръпна резетата.
— Може би е по-добре да не слизаш! — спря го с разтреперан глас Шърли.
— Трябва да разбера кой е — поклати глава Джейсън и надникна над перилата. Пред матираното стъкло на външната врата се беше очертала неясна фигура.
— Бъди внимателен, моля те!
Джейсън мълчаливо започна да слиза. Колкото повече наближаваше вратата, толкова по-едра му се струваше фигурата отвън. Беше обърната с лице към домофона и яростно натискаше звънеца. В един момент рязко се завъртя и долепи нос до стъклото. Джейсън се оказа очи в очи с раздразнената физиономия на Бруно, културистът-кошмар. Без да се бави нито секунда повече, той се обърна и изтича обратно по стълбите. Вратата зад гърба му се разтърси от тежки удари.
— Кой е?
— Един мой познат с много мускули и малко мозък — отвърна Джейсън, докато отново поставяше резетата. — Единствено той знаеше, че съм заминал за Сиатъл… — Обзет от ужасно подозрение, той изтича в антрето и грабна телефонната слушалка. — По дяволите! — Пусна слушалката и опита втория апарат в спалнята. — Някой ми е прекъснал телефона!