Той кимна с глава.
— Защо не ги вземем? Бих искала да ми ги обясниш…
Джейсън натика купчината в един голям плик от кафява хартия.
— Дадох на полицаите домашния си телефон — подхвърли Шърли. — Най-добре е да изчакаме там. Ял ли си нещо?
— Някаква гадна самолетна храна, но имам чувството, че беше преди няколко дни — призна унило Джейсън.
— У дома имам малко студено пиле. Не е кулинарен шедьовър, но…
— Страхотно!
Слязоха при колата и Джейсън я попита дали има нещо против тя да кара, за да може малко да си почине и да обмисли нещата.
— Разбира се, че нямам — каза тя и пое ключовете от ръцете му.
Той седна на дясната седалка и хвърли плика отзад. Закопча колана, изпъна се и затвори очи. Опита да си представи всички начини, по които на пациентите са били инжектирани смъртоносните хормони. Оралното поемане беше изключено, значи трябваше да се открият контактите на престъпника с пациентите, пристигнали в клиниката за общи изследвания. По време на тези изследвания се взема кръв за анализ, но вакуумните спринцовки изключват инжектирането на каквото и да било. Съвсем другояче стоят нещата при хоспитализираните пациенти — те са обект на всякакви инжекции, по всяко време — най-често със системи физиологичен разтвор.
Когато Шърли паркира пред дома си, той все още не беше стигнал до някакво по-солидно заключение. Отвори вратичката на колата, спъна се и замалко не падна на алеята. Краткото отпускане само влоши състоянието му. Пресегна се към задната седалка, за да прибере плика.
— Чувствай се като у дома си — направи широк жест с ръка Шърли, докато го въвеждаше в хола.
— Нека проверим дали не се е обаждал Кърън — нетърпеливо подхвърли той.
— Само след минутка ще го сторя — обеща Шърли. — Защо не си забъркаш едно питие, докато притопля пилето?
Твърде уморен, за да спори, Джейсън се приближи до бара и си наля малко „Дюърс“ върху няколко бучки лед, след което се тръшна на дивана. Докато чакаше Шърли, отново се запита как е бил въведен отключващият фактор в организмите на нещастните пациенти. Възможностите не бяха особено много. Ако не е бил инжектиран, значи е бил вкаран посредством ректални супости или някаква друга форма на контакт със слизестата мембрана. Повечето от пациентите с пълни изследвания са били обработени с бариева клизма, чрез която също би могла да стане въпросната интервенция. Отпи глътка уиски и вдигна глава към Шърли, която се появи със студеното пиле и някаква салата.
— Да ти сипя ли едно питие? — попита той.
Тя сложи подноса на масичката за кафе и кимна:
— Защо не? Предугадила опита му да стане, вдигна ръце и добави: — Не мърдай, сама ще си налея…
Той остана на място и проследи движенията и. Сети се за капките за очи в момента, в който видя как пуска няколко капки вермут във водката си. Всички пациенти с назначени пълни изследвания преминават през очния кабинет, където им пускат капки в очите за разширение на зениците. Ако някой е решил да вкара в организмите им отключващия фактор на смъртоносния ген, той едва ли ще намери по-подходящо място от слизестата очна мембрана, която моментално ще го абсорбира. В допълнение на всичко това и като се вземе предвид, че въпросният фактор е вкаран тайно в обикновеното лекарство за очи, неговото въвеждане в организма може да бъде направено от всеки лекар или сестра, които нямат никаква идея какво всъщност правят. Усети как главата му започна да пулсира. Откритието на пътя, по който би могла да се умъртви една доста голяма маса пациенти, изведнъж му помогна да изпита реално чувство за опасност. Психопатът-убиец е факт и той е някъде там, на свобода…
Шърли се върна от бара, механично разклащайки питието в чашата си. След миг колебание Джейсън реши временно да и спести последните си разкрития.
— Някакви послания от Кърън? — вдигна глава той.
— Няма — поклати глава Шърли и му хвърли един озадачен поглед. За миг му се стори, че е в състояние да прочете мислите му като отворена книга.
— Имам въпрос — колебливо подхвърли тя. — Отключващият фактор на смъртоносния хормон не е ли част от някакъв естествен процес?
— Това е точно така — кимна Джейсън. — И по тази причина патологията не може да ни предложи Бог знае каква помощ. Всички жертви, включително Хейс, умират от тъй наречените „естествени причини“. Отключващият фактор само усилва максимално действието на един определен ген, който е активиран още през пубертета.
— Искаш да кажеш, че започваме да стареем още през пубертета? — смаяно попита Шърли.
— Така е според редица съвременни теории — кимна Джейсън. — Но този процес очевидно протича постепенно и набира скорост в залеза на живота — когато падат нивата на хормоните на секса и на растежа. Отключващият фактор вероятно задейства „хормона на смъртта“ отведнъж, а не постепенно. А при възрастен индивид, чийто хормон на растежа е слаб, това предизвиква бърз процес на стареене — като при сьомгата. По мое предположение той приключва в рамките на три седмици. Ограничаващият фактор е сърдечно-съдовата система — тя поддава първа и причинява смърт. Но напълно възможно е тази роля да изиграят и други органи…