Выбрать главу

— Но стареенето е естествен процес — държеше на своето Шърли.

— Стареенето е част от живота — кимна Джейсън. — В еволюционно отношение то е толкова важно, колкото и растежът. Разбира се, че е естествен процес. — На лицето му изплува бледа усмивка: — Хейс беше напълно прав като нарече откритието си иронично. След всичките мъчителни дейности по посока забавяне на стареенето, откритието на неговия живот на практика го ускорява неколкократно…

— Но след като стареенето и смъртта имат еволюционна стойност, те трябва да имат и социална стойност — не се отказваше Шърли.

Джейсън я погледна с нарастващо чувство на тревога. Много му се искаше да не е толкова уморен. Мозъкът му пращаше сигнали за опасност, които умората му пречеше да дешифрира. Приемайки мълчанието му за съгласие, Шърли продължи:

— Нека го кажа по друг начин. Медицината като цяло е изправена пред предизвикателството да предлага качествени грижи на ниска цена. Но поради увеличената продължителност на живота, болниците са пълни с възрастно население, чийто живот се поддържа на много висока цена. Това не само изразходва икономическите ресурси, но и енергията на медицинския персонал. Да вземем за пример ГХП — в началото тя се справяше много добре, просто защото основната маса пациенти бяха сравнително млади и здрави хора. Но днес, двадесет години по-късно, те вече са по-възрастни и се нуждаят от много повече грижи и здравно обслужване. Ако процесът на стареенето се ускори — разбира се, при строго определени обстоятелства — това може да се отрази благоприятно както на пациентите, така и на болницата…

Младата жена помълча известно време, после добави:

— Най-важното в случая е възрастните и болните да стареят и умират по-бързо. Така ще избегнат страданията, а и ще спестят скъпата медицинска помощ за поддържане на живота им.

Изтощеният мозък на Джейсън започна бавно да схваща смисъла на това, което чува, едновременно с него се пробуди и ужасът му. Макар да му се искаше да изкрещи, че това, което предлага, е форма на легално убийство, той не беше в състояние да отвори уста и продължаваше да седи на ръба на дивана като птичка, попаднала под хипнотизиращия поглед на отровна змия.

— Имаш ли представа колко струва да се поддържа живота на умиращите старци в болница, Джейсън? — попита Шърли, отново приела мълчанието му за съгласие. — При това за продължително време — понякога месеци наред? Имаш ли, а? Ако медицината не изразходва толкова много средства за умиращите, тя ще може много по-добре да помага на живите. Ако ГХП не е задръстена от пациенти на средна възраст, които са обречени да боледуват поради нездравословен начин на живот, представяш ли си какво бихме могли да направим за младите? Нима пациентите, които нехаят за здравето си — като заклетите пушачи и пиячи, или наркоманите, не ускоряват доброволно края си? Толкова ли е погрешно да ускорим смъртта им, за да не тежат на обществото?

Устата на Джейсън най-сетне се отвори да протестира, но думите му се губеха. Единственото, което успя да направи, беше да поклати глава.

— Не вярвам да не приемеш факта, че медицината не може да оцелее под бремето на хроничните здравни проблеми на физически негодните хора — онези същите пациенти, които в продължение на тридесет-четиридесет години са изтезавали телата, които Бог им е дал…

— Това не го решаваме ние с теб! — изкрещя най после Джейсън.

— Дори когато процесът на стареене се ускорява от една природна субстанция?

— Това е убийство! — извика Джейсън и мъчително се надигна.

Шърли също стана и бързо се насочи към двойния портал, който водеше към трапезарията.

— Влезте, господин Диас — подвикна тя и го отвори. — Аз направих каквото можах…

Устата на Джейсън изведнъж пресъхна, главата му бавно се завъртя към мъжа, когото за последен път беше видял в околностите на „Салмон Ин“. В ръката му имаше малък автоматичен пистолет немско производство, оборудван с подобен на пура заглушител.

Започна да отстъпва назад, докато гърбът му опря в далечната стена. Очите му се местеха от оръжието към красивото лице на убиеца, а оттам към Шърли, която го наблюдаваше спокойно, сякаш бяха на обикновено заседание на борда.