В центъра на четвъртата стена имаше още една тежка врата, която беше здраво залостена. Напипа ключалката, но му трябваше и ключ. И тук пантите липсваха. Продължи обиколката си и скоро се озова на мястото, от което беше тръгнал — заключената входна врата на мазето.
Отпусна се на колене и старателно опипа пода. Беше от бетон, без никакви цепнатини и пролуки. Изправи се и направи опит да измисли нещо друго. Но идеите му убягваха. Изведнъж го обзе вледеняващ страх, сърцето се качи в гърлото му. Никога досега не беше страдал от клаустрофобия, но в момента му се случваше точно това.
— ПОМОЩ! — изкрещя той, но гласът му се блъсна в каменните стени и бързо заглъхна. Изгуби самообладание и започна да блъска с юмруци по вратата. — ОТВОРЕТЕ!
Блъска докато почувства болката, отдръпна се и притисна наранените си ръце към гърдите. Главата му клюмна, челото му опря във вратата и сълзите рукнаха.
Не беше плакал от дете, не плака дори и при смъртта на Даниеле. Сега, приклекнал в тъмното подземие на Шърли, той даде воля на емоциите си. Изпусна тотално контрола върху нервите си и бавно се свлече на пода. Сви се на топка на прага като прогонено кученце, задавен в собствените си сълзи.
Остана изненадан от силата на емоциите си. След десетина минути хълцане започна да възвръща самообладанието си. Почувства се засрамен от себе си, тъй като винаги беше считал, че притежава достатъчно самоконтрол. В крайна сметка изправи горната половина на тялото си и облегна гръб на стената. Вдигна ръка и избърса сълзите от бузите си.
Вместо да се отдава на отчаянието, той започна да мисли за помещението, в което беше затворен. Запита се дали има и други електрически ключове, после се изправи и предпазливо се насочи към втората заключена врата вдясно. Когато стигна до нея, ръката му опипа стената от двете страни на рамката, но ключове нямаше.
Обърна се и тръгна към тоалетната. Напипа електрическия ключ и го щракна няколко пъти. После протегна ръка с надеждата да локализира мястото самата крушка. Беше му хрумнало, че ако може да я развие, може би ще успее да я завиши във фасунгата на голямото помещение. Но крушка нямаше. Нито над мивката, нито на тавана. Обезкуражен, Джейсън се върна обратно.
В следващия миг нададе силен вик на болка, тъй като главата му влезе в съприкосновение с дебела метална релса, играеща ролята на носеща греда под тавана. За момент изгуби равновесие и инстинктивно опипа носа си, който бързо започна да се подува. Опитните му пръсти на лекар веднага откриха, че е успял да счупи основния хрущял в дясната му част. Очите му отново се напълниха със сълзи, но този път рефлективно, а не в резултат на душевни емоции. Когато се възстанови достатъчно, за да продължи, той си даде сметка, че е изгубил ориентацията си. Отново прибягна до придвижването стъпка по стъпка и най-накрая опря в някаква стена. След това вече не беше трудно да се добере и до работната маса.
Наведе се и започна да отваря чекмеджетата едно по едно. Всяко едно от тях беше дълго около метър и двадесет и съдържаше едно общо отделение. Откри още кутии, които според него съдържаха боя, но никакви инструменти. Изправи се, протегна ръка над работната маса и заопипва стената. На нея имаше нещо като тясна етажерка, запълнена с буркани и кутийки. Придвижи се към центъра с надеждата да напипа дъска за окачване на отвертки, чукове, клещи и други подобни инструменти. Вместо това пръстите му докоснаха някаква стъклена кутия. Обзет от любопитство, той бързо я опипа от всички страни. Установи, че стъклената кутия е прикрепена към метален шкаф, от който излизат някакви гъвкави тръби. Бавно осъзна, че е попаднал на електромера на къщата.
Премести се вляво от работната маса и пак започна да опипва стената. И тук имаше лавици, запълнени от керамични и пластмасови саксии, но никакви инструменти. Обезкуражен, той спря на място и се запита какво още би могъл да направи.
Хрумна му да потърси нещо, на което да стъпи, за да може да изследва и по-горните рафтове. А също и тавана, под който може би има заковано прозорче или нещо подобно. После мислите му се върнаха към електромера. Покатери се на работната маса, напипа го и проследи кабелите, които изчезваха във втори метален шкаф с правоъгълна форма. Върху горната му стена имаше кръгло капаче, което лесно се отмести под натиска на пръстите му.