Тя се отдръпна и го погледна в очите, а той успя да пусне една крива усмивка.
— Господи, какъв ден!
— Наистина — кимна тя.
— Имаш ли някакви причини да си все още тук?
Джейсън поклати глава.
— Ела, ще те откарам у дома — хвана го за ръката Шърли и го поведе към БМВ-то си, паркирано точно под знака, който забраняваше подобни действия. Качиха се и моторът изръмжа.
— Добре ли си? — попита Шърли, докато се насочваха към авеню Масачузетс.
— Вече да — кимна Джейсън и се взря в профила и, очертан на фона на светлините на града. — Просто съм разстроен от всичките тези смърти, сякаш имам вина за тях.
— Съдиш се прекалено строго — отвърна Шърли. — Не можеш да поемаш отговорност за всички. А и Хейс не ти беше пациент.
— Знам това.
Помълчаха известно време, заслушани в тихото боботене на двигателя. После Шърли промърмори:
— Смъртта на Хейс е голяма трагедия… Този човек наистина беше почти гений, а и годините му едва ли са били повече от четиридесет и пет… Бяхме в един курс в медицинския факултет.
— Връстник ми е — каза Джейсън.
— Не знаех това — изненадано го стрелна Шърли. — На външен вид изглеждаше доста по-стар…
— Особено напоследък — кимна той. Плъзнаха се покрай сградата на Филхармонията. На стъпалата отпред се появяваха мъже в тъмни костюми и дами в официални рокли. Явно концертът току-що беше свършил.
— Какво е мнението на патолога? — попита Шърли.
— Вероятен рак. Но няма да направят аутопсията по-рано от утре сутринта.
— Аутопсия ли? — обърна се да го погледне тя. — Кой е разрешил аутопсия?
— Не е нужно разрешение, когато съдебният лекар поставя под въпрос причината за смъртта…
— Какъв въпрос? Нали човекът е получил инфаркт?
— Не съм казал, че е инфаркт. Казах, че е нещо подобно. Но според закона аутопсия се прави на всеки човек, който е починал внезапно. А мен вече ме разпита някакъв детектив…
— Струва ми се, че това е напразно пръскане на парите на данъкоплатците — промърмори Шърли, докато правеше ляв завой към Бийкън стрийт.
— Къде отиваме? — изведнъж се огледа Джейсън.
— У дома. Гостите ми още са там. Мисля, че ще ти се отрази добре…
— В никакъв случай! — отсече Джейсън. — Нямам никакво настроение да водя любезни разговори.
— Сигурен ли си? Не бих искала да си напрегнат… Тези хора ще те разберат.
— Моля те — изпъшка Джейсън. — Нямам сили да споря. Имам нужда от сън. А и я ме виж на какво приличам…
— Добре, след като настояваш — въздъхна Шърли, направи ляв завой в първата пряка, след което още един — по авеню Комънуелт, за да се насочи обратно към Бийкън Хил.
След една доста проточила се пауза тя подхвърли:
— Страхувам се, че смъртта на Хейс ще бъде тежък удар за ГХП. Ние разчитахме на него и очаквахме нещо голямо, Най-много ще пострадам аз, тъй като лично настоях да го назначим…
— В такъв случай защо не приемеш част от собствените си съвети? — подхвърли Джейсън. — Ти не можеш да бъдеш отговорна за неговото здравословно състояние.
— Знам — въздъхна Шърли. — Но я се опитай да го обясниш на членовете на Борда.
— Май ще трябва да ти го кажа — промърмори след известно колебание Джейсън и я стрелна с виновен поглед. — Имам и други лоши новини… Преди да умре Хейс ми каза, че е направил епохално откритие — нещо наистина изключително от научна гледна точка… Знаеш ли за това?
— Нито дума! — отвърна Шърли и в гласа и се промъкна тревога. — Спомена ли ти някакви подробности?
— За съжаление не. А и аз не бях сигурен дали му вярвам… Поведението му беше, меко казано, доста странно… Каза, че някой искал да го убие.
— Мислиш ли, че е бил в състояние на нервна криза?
— Мина ми през ума.
— Горкият. Ако наистина е направил някакво откритие, това ще означава двойна загуба за ГХП.
— Няма ли начин да се разбере за какво става въпрос? — вдигна глава Джейсън. — Човекът каза, че откритието му било революционно…
— Очевидно не познаваш доктор Хейс — отговори с въздишка Шърли. — Той беше изключително затворен човек — както в личен, така и в професионален план. Поне половината от това, което знае, си е отишло завинаги, защото го пазеше само в главата си…