Прекосиха Бостън Гардън, после навлязоха в кривите улички, които водеха към Бийкън Хил — жилищният квартал в центъра на Бостън, където преобладаваха двуетажни тухлени къщи от началото на века, а еднопосочните улици бяха истински кошмар за шофьорите.
Шърли пресече Чарлс стрийт и пое нагоре по Маунт Върнън и скоро изскочи на площад Луисбърг, покрит с едър паваж. В онзи момент, в който Джейсън реши да се откаже от живота в предградията и да опита центъра, той извади късмет да наеме един едностаен апартамент, който гледаше именно към този площад. Къщата беше доста голяма, собственикът държеше един от етажите, но почти никога не беше тук. Жилището беше перфектно за Джейсън, особено след като стана ясно, че има и място за паркиране — една екстра, на която се радваха малцина от обитателите на градския център.
Той слезе от колата и се наведе над отвореното прозорче.
— Благодаря, че ме докара. Беше наистина мил жест… Протегна ръка и лекичко стисна рамото на Шърли.
Тя се обърна и с рязко движение сграбчи вратовръзката му. Придърпа го към себе си и впи устни в неговите. Миг по-късно вече я нямаше. Доказателство, че изобщо е била тук беше само бързо заглъхващото ръмжене на мощното БМВ. Изправен под светлината на уличната лампа, Джейсън остана да гледа след нея. След известно време се обърна и бръкна в джоба си за ключовете. Радваше се, че тази жена стана част от живота му и за пръв път се замисли дали е възможно между тях да се зароди нещо по-сериозно…
ТРЕТА ГЛАВА
Нощта не беше от леките. В момента, в който клепачите на Джейсън уморено се затваряха, пред очите му изплуваше напрегнатото лице на Хейс миг преди катастрофата, съзнанието му отново превърташе филмчето на ужасните събития, а душата му се изпълваше с онова противно чувство на безпомощност, което го беше обзело при вида на кръвта, която бликаше от устата на колегата му.
Сцената беше пред очите му и докато шофираше към болницата, след което изведнъж се сети, че е забравил да спомене нещо пред Кърън, а след това и пред Шърли — Хейс бе казал, че откритието му вече не е тайна и се прилага в практиката. Каквото и да означаваше това. Реши да се обади на детектива от службата, но пейджърът му зажужа в момента, в който се озова на територията на болницата. Викаха го по спешност в Кардиологията.
Състоянието на Брайън Ленъкс се беше влошило. След кратък преглед Джейсън си даде сметка, че всъщност не може да направи абсолютно нищо. Поисканият вчера кардиологичен консулт също не беше стигнал до оптимистични заключения, въпреки че Хари Сарноф бе назначил за днешната сутрин серия от спешни коронарни изследвания. Единствената надежда беше незабавната операция, която евентуално би ги насочила към ефективни действия за спасяването на пациента.
Сестрата го чакаше на метър от завесата, която отделяше Брайън от останалите пациенти на Кардиологията.
— Ще наредите ли животоспасяващи действия в случай на сърдечен удар? — попита тя. — Дори бъбреците му спират да функционират…
Джейсън мразеше да взема такива решения, но в случая беше категоричен — да се вземат всички животоспасяващи мерки — най-малкото, защото все още не бяха получили данните от коронарното изследване.
Останалата част от визитацията му беше също така мрачна. Състоянието на неколцината болни от диабет — всичките на системи, беше доста обезпокоително. Двама от тях имаха бъбречна недостатъчност, а третият беше на ръба. Най-депресиращ беше фактът, че никой от тях не беше постъпил в болницата с посочените диагнози. Бъбречната недостатъчност се беше появила в хода на лечението, докато Джейсън се бореше с други техни проблеми.
Двамината му пациенти с левкемия също не откликваха на предписаното лечение по най-добрия начин. Бяха приети с респираторни проблеми, но в момента и двамата развиваха доста сериозни сърдечни отклонения. Двама бяха и пациентите му със СПИН, които също вървяха на зле. Оптимистично беше състоянието само на двете млади момичета с хепатит. Последният пациент беше 35-годишен мъж, който беше постъпил в болницата за преглед и оценка състоянието на сърдечните му клапи. Като дете прекарал ревматична треска. Слава Богу, неговото състояние можеше да се окачестви като стабилно.
Когато най-сетне се добра до кабинета си, Джейсън бе принуден да прояви твърдост по отношение на Клодия. Новината за смъртта на Хейс вече беше обиколила целия болничен комплекс, а Клодия не я свърташе на едно място от любопитство. Джейсън твърдо заяви, че няма намерение да коментира случката, но тя продължи да настоява и той я изгони. По-късно и се извини и и разказа една силно съкратена версия на нещастието. Точно в десет и половина му се обади Хари Сарноф, но новините не бяха добри. Коронарните артерии на Брайън Ленъкс се оказали в много по-лошо състояние, но все още без фокусирани блокажи. Казано с други думи — те бързо се запълваха с атеросклеротични плаки и никаква операция не би била в състояние да им помогне. Сарноф подхвърли, че за пръв път вижда толкова бърза прогресия на това обикновено бавно заболяване, след което поиска разрешението му да включи това заключение в рапорта. Джейсън отговори, че няма нищо против. Приключил разговора си със Сарноф, той предпочете да остане сам в заключения кабинет в продължение на няколко дълги минути. Обади се в Кардиологията едва след като се почувства емоционално подготвен за това. Поиска да говори със сестрата, която се грижеше за Брайън Ленъкс, почака да я извикат, а след това сподели с нея заключенията от изследването на артериите. И двамата бяха единодушни по въпроса, че няма смисъл да се вземат животоспасяващи мерки в случай на сърдечен инфаркт. Човекът беше безнадежден случай, можеха да му помогнат само като съкратят мъките му. Прекъсна разговора, но очите му останаха заковани в телефона. Това беше един от онези моменти, в които си задаваше въпроса защо всъщност е решил да се занимава с медицина…