Върнал се обратно в ГХП, Джейсън бързо се насочи към патологията. Доктор Джаксън Медсън беше надвесен над микроскопа си. Висок и слаб мъж някъде около шейсетте, докторът беше редовен участник в градския маратон. При появата на Джейсън, той се отдръпна от микроскопа и му изрази съболезнованията си за преживяното с Хейс.
— В тая къща май няма много тайни, а? — подхвърли с мрачна ирония Джейсън.
— Няма, разбира се — спокойно потвърди Медсън. — В социално отношение медицинският център прилича на малко градче, в което хората си умират за клюки… — Очите му пробягаха по кафявата торбичка:
— Нещо за мен ли?
— Може и така да се каже — кимна Джейсън. После обясни какъв е проблемът — минимум две седмици за обработка на пробите в лабораторията на градската морга, молба за по-бърза работа тук, в лабораторията на ГХП.
— С удоволствие — кимна Медсън и пое торбичката.
— А между другото, не искаш ли да чуеш заключенията по случая Харинг?
— Разбира се, че искам — с мъка преглътна Джейсън.
— Сърдечно разкъсване. Първият ми подобен случай от доста години насам. Лявата камера е широко отворена. По всичко личи, че инфарктът е засегнал почти целия сърдечен мускул, а след като направих дисекция останах с впечатлението, че са участвали и всички коронарни съдове. Този човек имаше най-тежката форма на коронарна болест, която съм виждал!
Толкоз по въпроса за ефективността на чудесните ни превантивни тестове, мрачно си рече Джейсън. Чувстваше се достатъчно виновен, за да обясни на Медсън как е прегледал основно всичките изследвания на Харинг, но не е открил никакъв намек за скорошни неприятности, включително и на ЕКГ, направено по-малко от месец преди смъртта на пациента.
— Не е зле да направиш контролен тест на апаратурата си — погледна го съчувствено Медсън. — Казвам ти, сърцето на този човек наистина беше много зле! А що се отнася до тези лабораторни проби, утре ще бъдат готови…
Джейсън напусна патологията и тръгна към кабинета си, дълбоко замислен върху коментара на колегата си. Не му беше минавало през ума, че апаратът за ЕКГ може да бъде дефектен. Но след като помисли още малко, той решително отхвърли подобна възможност. Има прекалено много начини да се разбере кога апаратурата за електрокардиограми не работи както трябва. Освен това, за кардиограмите в покой и под стрес се използват различни апарати. Разсъждавайки по този въпрос, той изведнъж си спомни и нещо друго — при постъпването си в ГХП и Хейс е бил подложен на пълни изследвания. Това беше задължително за всички новопостъпващи служители, включително и за самия Джейсън…
След като повика Клодия и прие насъбралите се телефонни послания, той я помоли да провери дали доктор Алвин Хейс има здравен картон и ако има, да го донесе… После стана, направи успешна маневра, за да се отърве от Сали, и се насочи към Рентгенологията. Ползвайки помощта на една от секретарките в отдела, той сравнително лесно откри папката на Алвин Хейс, в която, както очакваше, имаше една рутинна рентгенова снимка на гръдния кош, направена преди около шест месеца. Хвърли и едно око, след което потърси някой от четиримата щатни рентгенолози. Попадна на Милтън Пърлман, доктор на медицинските науки, който тъкмо излизаше от тъмната стаичка. Без да му дава време за отстъпление, Джейсън му разказа накратко за смъртта на Хейс и за резултатите от аутопсията, след което му подаде папката. Милтън я отнесе в кабинета си, постави я в осветената рамка и щракна ключа. Изследването на снимката продължи малко повече от минута.
— Тук няма никаква аневризма — отсече той. Беше родом от Западна Вирджиния и много му харесваше да разговаря така, сякаш вчера беше напуснал фермата. — Аортата изглежда нормална, без калциране.
— Възможно ли е това? — учуди се Джейсън.
— Разбира се — кимна Милтън, после провери името и номерацията на филмчето. — Предполагам, че винаги има възможност да объркаме имената, но лично аз се съмнявам. Ако този човек е умрял от аневризма, значи я е получил през последния месец.