— Никога досега не съм чувал за подобно нещо!
— А аз какво мога да кажа? — попита Милтън и вдигна ръцете си с дланите нагоре.
Джейсън се върна в кабинета си, чудейки се как да разреши проблема. Аневризмата може да се балонира бързо, особено, ако жертвата има някое съдово заболяване, комбинирано с високо кръвно. Но когато провери в съответния раздел откри, че Хейс е имал нормален пулс и кръвно налягане. Джейсън разбра, че без признаци на васкуларно заболяване не може да направи много, освен да изчака резултата от лабораторните проби. Възможно бе Хейс да е пипнал някое рядко инфекциозно заболяване, което е атакувало кръвоносните му съдове, включително аортата. Дали пък не сме изправени пред появата на нова и ужасна болест, за пръв път се запита той.
Смени сакото си с бяла манта и тръгна да излиза, но на вратата се сблъска със Сали.
— Пак изоставаме с прегледите! — намръщено му съобщи тя.
— Друга песен не знаеш ли? — изгледа я с досада Джейсън и се насочи към по-близката от манипулационните.
Комбинирайки усилена работа и късмет, той все пак успя да навакса. Късметът се състоеше във факта, че не се появи някой нов пациент за пълни изследвания, нито пък стар с нови проблеми. Някъде към три вече имаше достатъчно време, за да си позволи малка почивка.
През целия следобед проблемът с диагнозата не му излизаше от главата. Видял се с малко свободно време, той веднага забърза към шестия етаж. Там се намираше лабораторията на доктор Алвин Хейс. Надяваше се някой от асистентите на доктора да е запознат поне отчасти с епохалното му откритие, но и всякаква друга информация беше добре дошла.
В момента, в който излезе от асансьора, изпита чувството, че е попаднал в друг свят. Като част от офертата си по привличането на Хейс, бордът на ГХП му беше построил една абсолютно нова и модерна лаборатория, която заемаше по-голямата част от шестия етаж.
Фоайето в близост до асансьора беше обзаведено с дебел килим и удобни кожени кресла, имаше дори библиотека със стъклени вратички, в която бяха събрани последните трудове по молекулярна биология. Отвъд това фоайе, което очевидно играеше ролята на рецепция, имаше още едно антре. Там посетителите обличаха дълги до земята бели манти и слагаха на краката си предпазни пантофи. Джейсън опита вратата. Беше отворена и той влезе. Навлече една манта и чифт пантофи и опита вътрешната врата. Но тя, точно според очакванията му, беше заключена. На рамката имаше звънец, той го натисна и зачака. Над главата му примигна червената лампичка на включена телевизионна камера. После вратата издаде тих бръмчащ звук, той я бутна и влезе.
Лабораторията беше разделена на две основни секции. Първата беше облицована с бели плочки, а на пода имаше светла и очевидно скъпа теракота. Състоеше се от едно голямо общо помещение, в дъното на което имаше няколко офиса. Всичко блестеше. За това допринасяше и ярката флуоресцентна светлина, която падаше от тавана. Общото помещение беше пълно със сложна апаратура, повечето от компонентите и Джейсън виждаше за пръв път. Затворена стоманена врата разделяше първата зала от втората. На табелата до нея пишеше: ВХОД ЗАБРАНЕН! ОПИТНИ ЖИВОТНИ И БАКТЕРИАЛНИ ИНКУБАТОРИ.
На пейката зад една от дългите лабораторни маси седеше млада и много руса жена, която Джейсън бе виждал в кафетерията на ГХП. Имаше остри черти и леко гърбав нос, а косата и беше стегната в кок. Джейсън отбеляза, че очите и са зачервени, сякаш е плакала.
— Моля да ме извините — обади се той. — Аз съм доктор Джейсън Хауърд… Пристъпи крачка напред и тромаво протегна ръка. Жената я пое, кожата и беше хладна.
— Хелене Бренкивист — представи се тя с лек скандинавски акцент.
— Ще ми отделите ли една минутка?
Жената не отговори, но затвори тетрадката пред себе си и отмести поставката с епруветки.
— Бих искал да получа отговор на няколко въпроса започна Джейсън и леко се поколеба пред абсолютното безразличие върху лицето на жената насреща му.
— Това е лабораторията на доктор Хейс, нали? — ръката му описа лек полукръг, жената само кимна. — Предполагам, че вие сте работила с него…
Ново кимване, по-незабележимо от предишното, Джейсън остана с чувството, че е успял да пробуди защитните реакции на Хелене.
— Сигурно вече сте научили какво му се случи — продължи съчувствено той.
Този път жената примигна, под клепачите и проблеснаха сълзи.
— Аз бях с доктор Хейс, когато умря — внимателно продължи Джейсън, без да отделя поглед от лицето на жената. Ако не бяха насълзените очи, човек би казал, че поведението и е напълно лишено от емоции. Но понякога и това е признак на дълбока мъка. — Малко преди фаталния инцидент Хейс сподели, че е направил голямо откритие…