Коментарът увисна във въздуха, с надеждата за някакъв отговор. Но такъв не дойде. Хелене просто го гледаше.
— Е, имаше ли такова откритие? — приведе се напред Джейсън.
— Не бях сигурна, че сте свършил — отговори за пръв път русата жена. — Във вашето изявление нямаше въпрос…
— Вярно — кимна Джейсън. — Надявах се да поемете. Дано знаете какво е имал предвид доктор Хейс.
— Страхувам се, че не е така. Този въпрос ми зададоха и други хора от администрацията, които бяха тук преди вас. За съжаление нямам никаква представа какво е искал да каже доктор Хейс…
Джейсън разбра, че Шърли е била тук още рано сутринта.
— Вие ли сте единственият човек в тази лаборатория, който е работил заедно с доктор Хейс? — попита той.
— Да — кимна Хелене. — Имахме и една секретарка, но преди три месеца доктор Хейс я уволни, защото много приказвала…
— От какво се е страхувал?
— От всичко. Доктор Хейс беше изключително затворен човек, особено, когато ставаше въпрос за работата му.
— Започвам да разбирам, че наистина е било така — кимна с въздишка Джейсън. Потвърждаваше се първоначалното му впечатление за параноята на Хейс. Но трябваше да довърши с разпита на тази жена…
— С какво точно се занимавате тук, госпожице Бренкивист?
— Аз съм молекулярен биолог. Точно като доктор Хейс, но далеч от неговите способности. Използвам техниката за рекомбинация на ДНК-клетки, за да променя ядрото на бактерията Е. Коли. Създадените по този начин протеини представляваха интерес за експериментите на доктор Хейс…
Джейсън кимна с глава, сякаш всичко му беше ясно. Терминът „рекомбинация на ДНК“ му беше смътно познат, но на практика нямаше представа какво означава. В краткия отрязък от време след завършването му в областта на бактериологията беше извършена истинска революция. Но едно нещо все пак помнеше — опасенията, че от комбинирането на различни ДНК-клетки могат да се получат бактерии, които ще причинят епидемии от нови и непознати болести. Мислейки за внезапната смърт на Хейс, той вдигна глава и внимателно попита:
— А случайно да сте създали нови и потенциално опасни комбинации?
— Не — без колебание отвърна Хелене.
— Откъде сте толкова сигурна?
— Имам две причини за това. Първо, цялата работа по рекомбинирането на бактериите вършех аз, а не доктор Хейс. Второ, ние използваме щам от бактерията Е.Коли, който не може да вирее извън лабораторни условия.
— Аха — кимна окуражително Джейсън.
— Доктор Хейс имаше интерес към процесите на растежа и зреенето. През по-голямата част от времето се занимаваше с изолирането на факторите на растежа от хипофизата — онези, които влияят на пубертета и сексуалното развитие. А както със сигурност знаете, факторите на растежа са протеини…
— Разбира се — кимна Джейсън. Интересна жена, отбеляза мислено той. Отначало и теглеше думите с ченгел, но сега, стъпила на познатата си научна почва, говореше далеч по-свободно и изчерпателно.
— Доктор Хейс ми посочваше какъв протеин иска, а аз започвах процедурите по производството му, прибягвайки до техниката за рекомбиниране на ДНК. В общи линии с това се занимавам тук… — Жената извади една от епруветките, наредени на стойката пред нея, измъкна тапата и я поднесе към Джейсън. На повърхността на хранителната среда вътре ясно си личаха белезникавите петънца на бактериалните колонии. Хелене върна епруветката на мястото и и продължи: — Доктор Хейс изпитваше огромен интерес към способността на гените да се включват и изключват като електрически ключ, балансът между репресия и експресия, ролята на репресорните протеини и комбинирането между тях в рамките на ДНК. За прототип използваше хормона на растежа. Искате ли да видите последната му карта на хромозома 17?
— Разбира се — кимна с пресилена усмивка Джейсън. В този момент се разнесе остро жужене, което за момент заглуши всички останали звуци в лабораторията, включително тихото мъркане на електронната техника. Екранът пред Хелене оживя, показвайки че пред входната врата са се изправили четирима души с едно куче. Двама от тях Джейсън позна веднага — това бяха Шърли Монтгомъри и детектив Майкъл Кърън. Лицата на другите двама не му говореха нищо.
— О, Господи — промърмори Хелене и протегна ръка към едно копче на плота.
Джейсън се изправи с лице към вратата, очаквайки появата на новите посетители. В очите на Шърли се мярна изненада от факта, че го вижда тук, но тя не се издаде и любезно представи детектива на Хелене. Той започна да я разпитва, а Шърли хвана Джейсън за ръка и го поведе към най-близкия офис. Оказа се, че той е принадлежал на Хейс. По стените бяха окачени прогресиращи фотографии на човешки гениталии в едър план, които показваха анатомическата еволюция по време на пубертета. Всички бяха поставени в хубави рамки от неръждаема стомана.