— Интересен декор — иронично промърмори Джейсън.
Шърли не прояви никакъв интерес към фотографиите. Върху обикновено спокойното и лице се беше изписало напрегнато и тревожно изражение.
— Тая история става неконтролируема! — отсече с нисък глас тя.
— Какво искаш да кажеш? — учудено я погледна Джейсън.
— Късно снощи в полицията е получен анонимен сигнал, според който доктор Алвин Хейс се е занимавал с продажба на наркотици. След обиск в апартамента му са открити значителни количества хероин, кокаин и пари в брой. В момента имат заповед да претърсят и тази лаборатория.
— Господи Исусе! — промърмори Джейсън и едва сега разбра за какво са довели това куче.
— На всичкото отгоре откриха, че е живял с една жена на име Керъл Донър — добави с нещо като погнуса Шърли.
— Това име май ми звучи познато — вдигна глава Джейсън.
— Няма как да не ти звучи познато — остро отвърна младата жена. — Керъл Донър е стриптизьорка в клуб „Кабаре“, който се намира в „Бойната зона“!
— Ти да видиш! — ухили се Джейсън.
— Хей, това никак не е смешно! — сряза го Шърли.
— Аз не се смея — изрази протеста си той. — Просто съм шашнат!
— След като ТИ си шашнат, как мислиш, че ще се почувстват членовете на Борда? Тръпки ме побиват като си помисля, че АЗ настоявах да назначим този човек! Смъртта му беше достатъчно скандална, но явно и тя не е достатъчна. Нещата вървят към огромен скандал, който ще се отрази трагично върху имиджа ни…
— Какво възнамеряваш да правиш? — попита Джейсън.
— Представа нямам — въздъхна младата жена. — В момента интуицията ми нашепва, че колкото по-малко правим, толкова по-добре…
— А какво мислиш за предполагаемото откритие на Хейс?
— Мисля, че си е фантазирал — отсече Шърли. — Нима може да се вярва на човек, който се занимава с наркотици и спи със стриптизьорки, за Бога?!
След тези думи се обърна и тръгна обратно към общата част на лабораторията, където детектив Кърън продължаваше да разпитва Хелене. Двойката непознати методично претърсваха помещението, кучето вървеше редом с тях. Джейсън ги наблюдава известно време, после се извини и излезе. До края на работното време трябваше да приеме още няколко външни пациенти, имаше и визитация.
На път за вкъщи, макар и дълбоко убеден, че Хейс беше на прага на нервния срив, а не на прага на велико откритие, той все пак се отби в библиотеката и взе една тънка книжка със заглавие: Рекомбинирането на ДНК: въведение за хора без специална научна подготовка.
Автомобилният трафик по време на бостънския час-пик представляваше обичайният бой между кучета. По тази причина от устата на Джейсън се изтръгна дълбока въздишка на облекчение в мига, в който дръпна ръчната спирачка и изключи мотора на колата си, най-сетне успял да се добере цял до запазеното си място за паркиране. Взе куфарчето си и тръгна нагоре по стълбите. Сложи го на масата в малкия кабинет, чиито прозорци гледаха към площада. На фона на нощното небе оголените клони на брезите приличаха на скелети. Беше тъмно, въпреки че стрелките на часовника сочеха едва седем без четвърт. Облече екипа си и изскочи навън. Спусна се със средно темпо по Маунт Върнън стрийт, прехвърли се и Стороу драйв по моста Артър Фидлър, след което започна да тича успоредно на Чарлс. Стигна до моста на Бостънския университет и реши да се връща обратно. За разлика от летните дни, сега имаше много малко хора, които бягаха за здраве. По обратния път се отби на пазарчето Де Лука и купи малко пресен лефер, салатни сосове и една изстудена бутилка калифорнийско шардоне.
Джейсън обичаше да готви. След като взе един душ, той задуши рибата в малко двойно рафиниран зехтин и леко запържен чесън. Обърка сосовете в салатата, а след това измъкна виното от фризера, където го беше мушнал за допълнително охлаждане. Напълни една чаша, изчака още минутка, а след това подреди храната върху малък поднос и го занесе в кабинета. Обзаведен по този начин, той се отпусна в едно от креслата и извади книжката, в която се описваха процедурите по рекомбинирането на ДНК.
Първата част се оказа общ преглед. Джейсън беше добре запознат с дезоксирибонуклеиновата киселина, или съкратено ДНК, и знаеше, че това е една молекула във формата на двойно усукано ласо, чието съдържание е от повтарящи се под-единици, наречени база. Тези единици имат способността да се чифтосват по един много специфичен начин. Определени зони от ДНК се наричат гени, а всеки ген е свързан с производството на отделен протеин.