Джейсън отпи глътка вино и се почувства окуражен. Книжката беше написана добре, материята беше изложена кратко и ясно. Харесваха му малките допълнителни сведения като например това, според което всяка човешка клетка притежава четири милиарда базисни чифта… Втората част от книжката разглеждаше проблемите с бактериите и най-вече тяхната способност да се размножават бързо и лесно. В рамките само на няколко дни от една базисна клетка могат да бъдат създадени трилиони нейни копия. При генното инженерство това има важно значение, тъй като бактериите се използват за реципиенти на малки частици ДНК. Тези „чужди“ частици ДНК се инкорпорират в ДНК на бактерията, а после — когато клетката се дели, тя вече произвежда нови клетки с включени частици „чужда“ ДНК. Бактерията с новите частици ДНК се нарича „рекомбинантен щам“, а новата ДНК-молекула — рекомбинантна ДНК. Дотук добре.
Джейсън хапна малко риба и салата, които прокара с още една чаша вино. Следващата глава беше по-сложна. В нея се говореше за гените в ДНК-молекулата, които произвеждат своите протеини. В първата част се обясняваше как се прави копие от сегмента на ДНК, наречено РНК-пратеник. Този пратеник насочва производството на протеини по време на един процес, наречен транскрипция. Джейсън отпи нова глътка вино. Последната част на главата стана особено интересна, тъй като в нея се обясняваха сложните механизми, благодарение на които гените се включват и изключват.
Джейсън стана, прекоси дневната и се насочи към кухнята. Отвори фризера и напълни чашата си с леденостудено вино. По обратния път спря до прозореца и насочи поглед към светлините на манастира „Света Маргарита“, който се намираше в отсрещния край на площада. Винаги се беше учудвал на факта, че в един от най-скъпите и най-търсени жилищни квартали на Бостън има манастир. Не можеше да си представи, че някоя жена ще обърне гръб на материалния свят, ще стане монахиня и ще дойде да живее на площад Луисбърг! Усмихна се, после отново вдигна книжката за рекомбинираните ДНК. Седна на стола и потъна в пасажите, които обясняваха времето за включване и изключване на гените. Те бяха колкото сложни, толкова и смайващи. По всяка вероятност се появяваха нещо като протеини-приемници, които потискат гениите функции. Прикачени към ДНК, тези протеини ги принуждават да се свиват и да „прикриват“ участващите в операцията гени.
Джейсън затвори книжката. За една вечер му беше достатъчно. Разделът за контролирането на гениите функции беше това, което подсъзнателно беше търсил, в главата му отново изплуваха думите на Хейс, че интересът му е насочен главно към „начина, по който гените се включват, а също така и начина, по който те се изключват“. Хелене беше казала същото, но с други думи.
Джейсън взе чашата си и бавно се насочи към дневната. Дълбоко замислен, той несъзнателно вдигна един от свещниците над камината и започна да си играе с него. Трябваше да обмисли всички възможни варианти. Какво искаше да каже Хейс със съобщението за епохалното си откритие? Реши, че от този момент нататък трябва да изключи напълно възможността колегата му да е говорил под влиянието на някаква самозаблуда или грандомания. В крайна сметка той наистина беше учен-изследовател от световна класа, наистина беше работил ден и нощ за постигането на своята цел. Следователно имаше голям шанс да е казал истината. В случай, че наистина е направил голямо откритие, то несъмнено е било в областта на генното включване и изключване и със сигурност има отношение към растежа и зрелостта. Пред очите му за миг се мярнаха онези рамкирани гениталии в кабинета на Хейс.
От дълбокия размисъл го изтръгна рязкото дрънчене на телефона. Обаждаше се старшата сестра от Кардиологията.
— Брайън Ленъкс току-що почина — съобщи тя. — Получи терминална атака от задух, който се разви в силна асистолична дейност…
— Идвам веднага — промърмори Джейсън, остави телефона на вилката и се замисли за псевдонаучния жаргон, използван от сестрата. Явно ставаше въпрос за проява на емоционална защита. Облакът на смъртта отново надвисна над него.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Радио-будилникът буквално го изхвърли от леглото. Беше усилил звука, защото се опасяваше, че ще се успи. Почти не спа, тъй като през по-голямата част от нощта утешаваше съпругата на Брайън Ленъкс. Прибра вестника от стълбите и влезе в банята да вземе душ и да се избръсне, докато пълният автомат със звучното име „Мистър Кафе“ правеше поредното си малко чудо. Докато се обличаше, апартаментът се изпълни с аромата на току-що смляно и сварено кафе. Насочи се към масата в дневната с чаша в ръка, стиснал под мишница утринното издание на „Бостън Глоуб“. Възнамеряваше да го разгърне директно на спортните страници, но вниманието му беше привлечено от заглавие на първа страница, изписано с тлъсти букви: ДОКТОР-ПЛАСЬОР, С ГАДЖЕ СТРИПТИЗЬОРКА. Материалът за доктор Алвин Хейс трудно можеше да се нарече добронамерен. Ужасната му смърт беше свързана с откритите в апартамента му наркотици, а връзката му с известната стриптизьорка бе сравнена със случая на един професор от Медицинския факултет на „Тъфс“, осъден за убийство на проститутка. Статията беше илюстрирана с две фотографии: Хейс на корицата на списание „Тайм“ и елегантна жена пред входа на клуб „Кабаре“, текстът под която гласеше: „Керъл Донър отива на работа“. Джейсън се опита да разгледа въпросната мадама по-подробно, но това се оказа невъзможно, тъй като тя бе вдигнала ръка съвсем навреме и лицето и изобщо не се виждаше. Като фон се виждаше витрина с надпис ТОПЛЕС СТУДЕНТКИ. Че какво друго, ухили се Джейсън.