Изчете материала докрай, а сърцето му се сви от жалост за Шърли. По сведения на полицията в апартамента на Хейс в Саут Енд — същият, който споделял с Керъл Донър, били открити значителни количества хероин и кокаин.
След кратката си сутрешна визитация Джейсън установи, че хоспитализираните му пациенти са в сравнително добра форма. Но Матю Коен, на когото предния ден бяха вкарали сърдечен катетър, беше започнал да развива странни и доста тревожни симптоми, които много приличаха на симптомите на покойния Седрик Харинг: артритни болки, констипация, суха кожа. При нормални условия Джейсън едва ли щеше да им обърне кой знае какво внимание, но след последните събития в болницата сърцето му остана свито. Отново си помисли за вероятността от появата на нова и неизвестна инфекциозна болест, която никой не би могъл да постави под контрол. Имаше гадното предчувствие, че състоянието на Матю ще продължава да се влошава.
След като поиска консултация с дерматолог за сухата кожа на Коен, той се отправи към кабинета си. Там го чакаше Клодия, която го информира, че е стигнала до буквата П при проверката на бизнесмените с наскоро извършени пълни изследвания. След дългата серия телефонни обаждания станало ясно, че само двама от тях имат здравословни проблеми.
Джейсън взе картоните от ръцете и и ги отвори. Първият беше на Холи Дженингс, а вторият на Пол Клингър. И двамата си бяха правили пълни изследвания преди около един месец.
— Обади им се пак и ги помоли да се явят в кабинета ми, но гледай да не ги уплашиш…
— Как точно да стане това? — пожела да узнае Клодия. — Какво да им кажа?
— Кажи им, че искам да повторим някои изследвания, или нещо подобно. Използвай въображението си…
По-късно през деня реши да изпробва чара си като се опита да измъкне още малко информация от сътрудничката на Хейс, но в мига, в който се изправи пред Хелене разбра, че тя няма никакви намерения да се поддава на чара му.
— Откриха ли нещо полицаите? — попита той, макар да знаеше, че отговорът ще бъде отрицателен. Шърли вече го беше информирала за това, употребявайки израза „Да благодарим на Бога за малките услуги, които понякога ни прави“… Хелене само поклати глава.
— Знам, че сте заета, но ще ви помоля за няколко минути внимание — пусна в ход най-очарователната си усмивка Джейсън. — Иска ми се да ви задам още няколко въпроса…
Жената най-после спря да работи и се извърна към него.
— Много ви благодаря — отново се усмихна той, но нейната физиономия си остана затворена. Не беше намръщена, а просто неутрална.
— Не искам да се повтарям, но не мога да се отърва от мислите за това голямо откритие, за което спомена доктор Хейс… Сигурна ли сте, че не знаете за какво става въпрос? Би било голяма трагедия, ако изгубим нещо важно в областта на медицината…
— Казах ви всичко, което знам — отвърна Хелене. — Мога да ви покажа последната му карта на Хромозома 17, ако това ще ви бъде от помощ…
— Да опитаме — кимна Джейсън.
Хелене стана и го поведе към кабинета на Хейс. За разлика от Джейсън, тя не обърна никакво внимание на увеличените фотографии, подредени по стените. Що за човек може да работи в подобна обстановка, неволно се запита Джейсън, докато русата жена разгъваше някакъв дълъг чаршаф от компютърна хартия, запълнен със ситни букви и цифри. Върху него беше запечатана поредицата от базисни двойки ДНК-молекули, които са част от веригата на Хромозома 17. Броят им беше изключително голям — някъде от порядъка на няколко стотин хиляди.