— Ето тук е зоната на доктор Хейс — каза Хелене и посочи една голяма секция на схемата, в която чифтовете бяха оцветени в червено. — Това са гените, свързани с хормона на растежа. Много е сложно…
— Права сте — кимна Джейсън, веднага осъзнал колко много четене ще му трябва, за да започне да разгадава тези гъсто изписани колони от цифри и букви. — А възможно ли е именно тази карта да е пътят към някакво голямо откритие?
Хелене се замисли, после поклати глава.
— Тази техника е известна от доста време…
— Ами по отношение на рака? — подхвърли Джейсън, който не искаше да се откаже толкова бързо. — Възможно ли е откритието на доктор Хейс да има отношение към рака?
— Никога не сме работили по посока на рака — твърдо отвърна Хелене.
— Но това е напълно възможно, след като е проявявал интерес към делението на клетките и тяхното съзряване… И най-вече при онова включване и изключване на гените, за което споменахте…
— Може би имате право — неохотно отвърна Хелене.
А Джейсън остана с впечатлението, че тази жена не казва всичко, което знае. Като асистентка на Хейс тя положително е имала по-ясна представа за проблемите, върху които работи шефът и. Но явно нямаше как да я притиска повече.
— А лабораторните дневници? — сети се в последния момент той.
Хелене се върна на работното си място, издърпа едно чекмедже и положи на масата тънка папка.
— Това е всичко, което имам… Джейсън разтвори папката, под която се оказа тънък, три четвърти запълнен технически журнал. Беше само датник, без никакви описания на проведените процедури, а без тях датите не означаваха нищо.
— Нямате ли и други лабораторни дневници? — попита той.
— Имаше някакви — неохотно призна русата жена. — Но доктор Хейс ги държеше при себе си, особено през последните три месеца. По принцип най-важните неща съхраняваше в главата си. Имаше невероятна памет, особено по отношение на числата… — В очите на Хелене се появи кратко пламъче и сърцето на Джейсън потрепна от очакване. Но в следващия момент тя отново се затвори и стана лаконична както преди. Ръката и пое дневника и бавно го пъхна в чекмеджето.
— Нека ви задам един друг въпрос — промърмори Джейсън и се замисли върху формулировката. — По ваше мнение нормално ли беше поведението на доктор Хейс през последните две седмици? Защото когато аз го видях, той беше изключително нервен и напрегнат…
— За мен поведението му беше напълно нормално — отсече Хелене.
Тая не можеш да я разклатиш, братко, рече си с уважение Джейсън. Вече беше сигурен, че лаборантката не му е разказала всичко, което знае. Но за нещастие нямаше какво повече да стори. Изказа и благодарностите си и бавно тръгна към изхода.
Долу излезе от асансьора, огледа се за Сали и с бърза крачка прекоси главното фоайе. Оттам взе асансьора за Патологията.
Откри Джаксън Медсън в химическата лаборатория, където имаше някакви проблеми с апаратурата. Медсън стоеше над главата на двама техници, но това явно не му харесваше и затова с удоволствие поведе Джейсън към кабинета си, където държеше срезовете от сърцето на Харинг.
— Приготви се да видиш нещо интересно! — промърмори той, докато нагласяваше стъкълцето под микроскопа. Погледна в окуляра, ловко нагласи пробата с върховете на палеца и показалеца си, после отстъпи крачка назад. — Виждаш ли кръвоносния съд? — попита.
Джейсън кимна с глава.
— Отбележи, че луменът е почти напълно унищожен. Никога не съм виждал атеросклероза в по-тежка форма. Розовата субстанция е напълно амилоидна. Това е много необичайно, особено след като се знае, че ЕКГ му е била нормална. Но нека ти покажа и още нещо… — Джаксън сръчно смени стъклените пластинки: — Я погледни!
Джейсън покорно се наведе над окуляра.
— Какво трябва да видя?
— Смачканите нуклеи и розовата субстанция — отвърна Джаксън. — Явно доказателство за амилоза.
— Какво ще рече това?
— Че сърцето на този човек е било обект на яростни атаки. Обърни внимание на възпалените клетки.
Липсата на опит в работата с микроскоп му беше попречила да ги види още в началото, но сега те просто се набиха в очите му.
— И какви са заключенията ти? — попита.
— Не съм много сигурен — въздъхна Джаксън. — На колко години казваш, че бил този човек?
— Петдесет и шест — отвърна Джейсън и се изправи. — Я ми кажи, според теб има ли вероятност да сме изправени пред последиците от някаква нова инфекциозна болест?