— Да, по онова време бях сигурен, че демонстрира неадекватно поведение — кимна Джейсън. — Вярвах, че е изпаднал в плен на илюзии и параноя, но днес вече не съм толкова сигурен. Ами ако наистина е направил голямо откритие, което е искал да обяви едва след като го усъвършенства? И е имало някой, който не е желаел това да стане?
— И взел, че го е убил, нали? — подхвърли със снизходителна усмивка Кърън. — Забравяте един основен факт, докторе: Хейс почина от естествена смърт. Не е имало мръсна игра, липсват дупки от огнестрелно оръжие в главата, нито пък такива от хладно в гърба. На всичкото отгоре се оказа и наркопласьор. В апартамента му открихме доста големи количества хероин, кокаин и пари. Нищо чудно, че се е държал като параноик.
Светът на наркотиците е опасен…
— А не ви ли се стори странно това анонимно обаждане? — изведнъж попита Джейсън.
— Случва се всеки ден — поклати глава Кърън. — Някой го е набрал на някого и ни удря една жица, за да му свършим работата…
Джейсън се втренчи в него, но не каза нищо. Наркотичната връзка продължаваше да му се струва чуждо тяло в тази история, но не можеше да обясни защо. После си спомни, че Хейс беше живял със стриптизьорка и това престана да му се струва толкова странно.
Сякаш прочел мислите му, Кърън вдигна глава:
— Вижте какво, докторе. Оценявам желанието ви да помогнете, но фактите са си факти. Не знам дали този човек е направил някакво откритие, но ще ви кажа друго: ако е пласирал наркотици, най-вероятно и сам ги е употребявал. Така е в девет от десет случая. Накарах хората от отдела за борба с пороците да пуснат името му в компютъра, но фактът, че то не беше там може би означава, че просто не е бил хванат. Извадил е късмет, че е умрял от естествена смърт. При всички случаи аз не мога да оправдая отделяне на повече време за този случай, разбирате ли?
— Аз съм на мнение, че случаят изобщо не е толкова ясен — каза с въздишка Джейсън.
Кърън отчаяно поклати глава.
— Доктор Хейс искаше да ми каже нещо — продължи въпреки това Джейсън. — Според мен се нуждаеше от помощ…
— Как не — промърмори детективът. — Най-много да е искал да ви привлече в нарко-бизнеса. Приемете един съвет, докторе: забравете тази история!
След тези думи едрият мъж се изправи, за да покаже, че аудиенцията е приключила.
Джейсън излезе на улицата и свали глобата, прикрепена към чистачките му. Плъзна се зад кормилото, все още дълбоко замислен за разговора си с детектив Кърън. Човекът се беше държал сърдечно, но явно не вярваше на предположенията и интуицията му. Завъртайки стартерния ключ, той си спомни за още нещо, което Хейс беше споменал във връзка с откритието си. „Ирония на съдбата“. Беше го нарекъл точно така. Доста странна характеристика на едно епохално научно откритие, особено, когато е направено от самия откривател…
Върна се в ГХП и отново потъна в проблемите на пациентите си. Преминаваше от стая в стая, слушаше и докосваше, съчувстваше и даваше съвети. Ей това — най-много и харесваше на медицината. Хората се разкриваха пред него — както в преносния, така и в буквалния смисъл на думата. Това го караше да се чувства нужен и привилегирован, носеше му дълбоко удовлетворение. Част от самоувереността му се завърна.
Някъде около четири следобед тръгна към Манипулационна номер 3 и свали картона от стената пред затворената врата. Спомни си за кого става въпрос — пациентът се казваше Пол Клингър, на когото лично бе направил изследванията. Преди да влезе, в главата му пробягаха процедурите и предписанията, направени преди време. Човекът изглеждаше напълно здрав, с нормално ниво на холестерол и триглицериди, без отклонения в кардиограмата. Май това беше всичко, кимна си Джейсън и отвори вратата.
Клингър беше слаб мъж с крехко телосложение и пясъчно руса коса. Лицето му имаше онова спокойно и самоуверено изражение, което имат богатите янки от стари и почитани фамилии.
— Какво е сбъркано в изследванията ми? — разтревожено попита той.
— На практика нищо — успокоително отвърна Джейсън.
— Но вашата секретарка каза, че искате да повторите някои от тях. Затова съм тук…
— Съжалявам за това, но причини за тревога наистина няма. Жената просто разбрала, че не се чувствате добре и предложи да ви видим…
— На път съм да преодолея един грип, нищо повече — отсече господин Клингър. — Донесоха го децата от училище, но вече съм много по-добре. Единственият проблем е, че заради него вече цяла седмица не правя гимнастически упражнения… Грипът не разтревожи Джейсън. Здравите хора не умират от грип. Но въпреки това пристъпи към един изключително внимателен преглед на Пол Клингър и повтори всички сърдечни изследвания. Накрая съобщи на пациента, че ще го потърсят само в случай, че открият нещо извън нормите в кръвната картина. Два пациента по-късно Джейсън се изправи срещу Холи Дженингс — петдесет и четиригодишна бизнес-дама, заемаща отговорен пост в една от най-големите рекламни агенции на Бостън. Тя беше недоволна и съвсем не се стесняваше да изрази чувствата си. Част от тях очевидно беше пушенето на цигара точно под табелата, която изрично го забраняваше.