Выбрать главу

— Какво, по дяволите, става? — изстреля тя в мига, в който Джейсън влезе в кабинета за прегледи. Пълните изследвания отпреди един месец бяха дали отлични резултати, въпреки че Джейсън я беше предупредил да спре цигарите и да свали десетина-петнадесет кила от доста наедрялата си фигура.

— Чух, че не се чувствате добре — меко рече той. Веднага забеляза, че жената изглежда уморена, а под очите и има тъмни кръгове.

— Такава ли била работата? — наежено се надигна тя. — Секретарката каза, че искате да повторите някои изследвания. Какво им беше на предишните?

— Нищо. Просто искаме да следим здравословното ви състояние в движение. Кажете ми нещо за него…

— Исусе Христе! Викате ме тук под тревога, изкарвате ми ангелите и аз зарязвам две важни презентации, а сега — хоп, хайде да си побъбрим! Това не можеше ли да стане по телефона, бе докторе?!

— Все пак вече сте тук — запази самообладание Джейсън. — Защо не ми кажете как се чувствате?

— Уморена.

— Друго?

— Нищо особено, ако не броим една обща отпадналост. Нещо не мога да спя, нямам апетит… Нищо особено… Всъщност, не, това не е истина… Напоследък ме тревожат очите. Налага се да нося слънчеви очила, дори и когато съм в офиса…

— Друго? — отново попита Джейсън, опитвайки се да прогони страха, който прониза сърцето му.

Холи сви рамене и неохотно добави:

— По някаква неизвестна причина и косата ми изтънява с бързи темпове…

Джейсън пристъпи към прегледа с изключително внимание. Пулсът и кръвното и налягане се оказаха високи, но това може би се дължеше и на моментния стрес. Кожата и беше суха, особено на деликатните места. След като и направи електрокардиограма, Джейсън остана с впечатлението за леки промени, които предполагаха редуциран кислороден достъп до сърцето. Предложи да повторят кардиограмата с натоварване — т.н. стресова кардиограма, но жената категорично отказа.

— Нека дойда някой друг път — предложи тя.

— Предпочитам да я направим сега — настоя Джейсън. — Всъщност, бихте ли постъпили в болницата за един-два дни?

— Вие майтап ли си правите? — изгледа го с почуда Дженингс. — Нямам време, освен това не се чувствам чак толкова зле. Защо изобщо ми предлагате подобно нещо?

— За да направим всичко както трябва. Искам да ви прегледам аз и поне още двама специалисти, на първо време кардиолог и офталмолог…

— Другата седмица. Понеделник или вторник. Сега просто няма начин.

Джейсън беше принуден да отстъпи и отпрати пациентката си, като преди това и взе кръв за изследване. Нямаше начин да я принуди да остане, а в чисто медицински план не разполагаше с убедителни причини за това. Всичко се ограничаваше до едно предчувствие, едно лошо предчувствие…

* * *

Прибрал се у дома, Джейсън се зае с обичайните си дейности: потича за здраве, на връщане се отби до пазарчето Де Лука за едно гледано в домашни условия пиле, метна го във фурната, взе душ и се оттегли в стаичката-кабинет с чаша ледена бира в ръка. Настани се удобно и отново разтвори книжката за ДНК. Постепенно започна да разбира начина, по който Хейс е изолирал точно определени гени. По всяка вероятност точно с това се занимаваше и Хелене Бренкивист сутринта, когато той беше отскочил да я види. След като се открие подходящата колония от бактерии, тя се обработва по начин, който я поощрява да се дели, произвеждайки милиарди и милиарди нови бактерии. После техните ДНК се разцепват с помощта на специални ензими, фрагментират се до желаната честота, а получените гени се изолират и пречистват. След тези процедури те са готови да бъдат вкарани в други бактерии и то в онези части от тяхното ДНК, които могат да се „включват“ по желание от изследователя. В този си вид рекомбинираният бактериален щам действа като миниатюрна фабрика и произвежда онзи протеин, който е закодиран в самия ген. Именно с помощта на този метод Хейс е произвеждал хормона на човешкия растеж. Той е започнал с късче човешко ДНК, съдържащо гена за производство на хормона на растежа, клонирал го е с помощта на съответните бактерии, а след това го е вкарал в ДНК-то на друга зона, контролирана от гена за производство на храносмилателна лактоза. Добавяйки лактоза към така създадената култура, рекомбинираният щам на Хейс е бил „включен“ да произвежда хормон на човешкия растеж.