Джейсън опразни чашата си, отиде в кухнята и я напълно отново. Беше силно впечатлен от наученото. Нищо чудно, че учени като Хейс се държат странно. Те знаят, че обладават силата да манипулират живота. Това го накара да потръпне — едновременно от страх и възбуда. ДНК-технологиите имат огромен потенциал и в двете посоки, за добро и за зло. А посоката се определя с едно хвърляне на монетата…
Въоръжен с тази информация, Джейсън вече беше далеч по-склонен да вярва, че макар и в състояние на силен стрес, Хейс му беше казал истината — поне по отношение на научното си откритие. Друга работа беше изявлението му, че някой иска да го убие. Изведнъж изпита съжаление, че не беше контактувал по-отблизо с този човек, най-вече през последните месеци. Много му се искаше да го познава по-добре.
Отвори вратичката на фурната и провери пилето. То потъмняваше равномерно и изглеждаше много апетитно. Сложи да свари малко вода за ориза, след което се върна в кабинета. Вдигна крака върху бюрото, облегна се назад и се залови да чете следващата глава, отнасяща се до техниката на генното инженерство. В първата и част се описваха начините за фрагментиране на ДНК-молекулите с помощта на ензими, наречени рестрикторни ендонуклеази. Наложи му се да прочете тази част няколко пъти, тъй като материята беше трудна.
Стресна го острото свирене на детектора за дим. Рязко скочи на крака и се втурна към кухнята. Оказа се, че беше заспал с книжката в ръце. Водата за ориза беше извряла и тефлоновата тенджерка пушеше, изпълвайки кухнята с отровни талази. Джейсън побърза да я тикне под студената струя на мивката, от нажежената повърхност се вдигна гъста, съскаща пара. Пусна вентилатора и отвори единия от прозорците в хола. Къщата бавно се прочисти, детекторът най-сетне млъкна. Джейсън беше доволен, че хазаинът пак е някъде из провинцията.
Когато вечерята най-сетне беше готова (без ориз), Джейсън я понесе към бюрото в кабинета си, разбутвайки бумаги и стари вестници. Започна да се храни, след което погледът му попадна на челната страница на стар „Бостън Глоуб“, със статията ДОКТОР-ПЛАСЬОР, С ГАДЖЕ СТРИПТИЗЬОРКА. Вдигна вестника с лявата си ръка и отново се взря в снимката на Керъл Донър. Не можеше да възприеме мисълта, че човек като Хейс ще живее с такава жена. Дали пък, по подобие на много мъже на средна възраст, колегата му не беше станал пленник на идеята да вкара в правия път една проститутка със златно сърце? Не, нещо не се връзваше. Биографията на Хейс беше сходна с неговата собствена, манталитетът също. Не може един човек с медицинско образование да попадне в плен на подобна банална идея. Но, както казваше Кърън, фактите са си факти. Беше ясно, че Хейс е живял с тази жена. Джейсън се намръщи и захвърли вестника.
След като прочете всичко за сухата кожа, което успя да намери (и което не беше много), той отнесе мръсните чинии в кухнята и старателно ги изми. Пред очите му продължаваше да стои снимката на Керъл Донър с вдигната пред лицето длан. Хвърли поглед към часовника си. Беше десет и половина.
— Защо не? — промърмори полугласно той. В края на краищата Хейс беше живял с нея, може би беше споделил нещо за великото си откритие. Във всеки случай нямаше какво да губи. Намъкна един пуловер, сложи отгоре сако от туид и побърза да излезе.
Разстоянието между Бийкън Хил и „Бойната зона“ се покриваше с четвърт час умерен ход пеша, но този четвърт час маркираше огромна дистанция по отношение на социалния статут. Бийкън Хил беше остров на богатството и спокойствието, с живописни павирани улички и газови фенери. „Бойната зона“ — пълната му противоположност. За да стигне дотам, Джейсън прекоси по диагонал Бостън Комън и излезе на Уошингтьн стрийт с нейните тесни и дълбоки като кладенци барове, които се редуваха чак до Бойлстън стрийт. Тротоарите бяха пълни с народ, публиката беше разнообразна — живописно облечени бездомници се смесваха с шумни и весели групи студенти, рокери с кожени якета си пробиваха път между работници от Дорчестър със загрубели ръце, дошли тук да изпият по бира и да се позабавляват. Клубът „Кабаре“ се намираше точно в средата на пресечката, сгушен между киносалон с почти порнографска програма и книжарница за възрастни, на чиято витрина бяха изложени различни сексуални атрибути. Надписът ТОПЛЕС СТУДЕНТКИ излъчваше студена луминисцентна светлина.
Джейсън се насочи към входа. Клубът се оказа дълго полутъмно помещение. В средата му се издигаше дървен подиум, осветен от ярки прожектори. Около него се извиваше и самият бар, срещу който имаше известен брой сепарета. Подиумът беше свързан с горния етаж посредством дървено стълбище, от двете страни на което висяха огромни тонколони, бълващи оглушителна рок-музика.