Въздухът беше наситен с цигарен дим и онзи особен химически мирис, който е характерен за подобен род заведения и е близък до миризмата, излъчвана от евтините ароматизатори. На бара почти нямаше места, клиентите бяха предимно мъже, наведени над питиетата си. Трудно беше да се видят хората в сепаретата, но когато Джейсън мина покрай тях, успя да различи няколко жени с мини-рокли на тънки райета и огромни деколтета. Успя да си намери място на бара. Почти веднага към него се насочи келнерка с бяла блузка и тясно прилепнали черни шортички.
Когато момичето му донесе поръчката — една бира и висока чаша, по дървеното стълбище започна да слиза полугола танцьорка. Очите и за миг срещнаха очите на Джейсън, после отегчено се отместиха встрани. Лицето и беше покрито с дебел пласт грим, а изрусената и коса стърчеше като сламена. На възраст надхвърляше тридесетте и трудно можеше да се нарече студентка.
Очите на Джейсън пробягаха из заведението. Върху лицата на повечето мъже се беше изписало същото отегчение, очите им с досада следяха движенията на танцьорката по подиума. Джейсън отпи глътка направо от бутилката. На такова място просто не можеше да си наложи да използва чаша. Когато рок-парчето свърши, танцьорката се закова на място и зае очаквателна стойка, отпускайки се на едното от десетсантиметровите си токчета. На дясното и бедро беше татуирано мъничко сърце.
Оглушителен тътен на барабани оповести началото на следващия номер, блондинката възобнови лъстивите движения на тялото си, а пръстите и ловко разкопчаха сутиена. Миг по-късно остана по оскъдни прашки и обувките на високи токове, но мъжете на бара продължаваха да я наблюдават безстрастно, сякаш бяха каменни скулптури. Единствените им движения бяха свързани с поднасянето на питието или цигарата до устата. После танцьорката започна бавна и сластна обиколка по ръба на дансинга и неколцина от клиентите и лепяха банкноти.
Джейсън погледа още известно време, после очите му отново пробягаха из помещението. В сепарето на пет-шест метра от него се беше настанил мъж с тъмен костюм и пура в уста, който бе забил тъмните си очила в съдържанието на менюто. Как ли вижда нещо в тая тъмница, учуди се младият лекар, след което реши, че този мъж е представител на управата. От двете страни на сепарето се бяха изправили неколцина юначаги с бели тениски, от които стърчаха вратове с обиколка от минимум 60 сантиметра. Огромните им лапи бяха кръстосани пред гърдите, очите им непрекъснато обхождаха помещението.
Музиката спря, русата стриптизьорка събра оскъдното си бельо и изтича нагоре по стълбите. Изпратиха я мършави аплодисменти. След малко прозвуча следващото парче и по стълбите се спусна друга танцьорка. Беше облечена в шарена циганска рокля с баста и лъскави нишки, но иначе си приличаше с предишната, сякаш бяха сестри. Тази обаче беше каката…
Джейсън бързо се ориентира в програмата. Появява се маце в някаква фантастична дрешка, започва да танцува и едновременно с това се освобождава от аксесоарите си. Толкоз. Така изтекоха четиридесет и пет минути и той започна да се чуди дали Керъл Донър ще участва в тазвечершната програма. В един момент му писна и попита една от келнерките.
— Идва нейният ред — отвърна момичето, — Искате ли още едно питие, мистър?
Джейсън поклати глава. Предпочиташе да си остане на една бира. Огледа се и забеляза, че няколко стриптизьорки се бяха появили в салона. Повечето от тях се отбиваха да разменят няколко думи с мъжа с тъмните очила, а после се разхождаха из салона и разговаряха с клиентите. Джейсън направи опит да си представи сред тях и големия молекулярен биолог Хейс, но не успя. Нещата просто не бяха на нивото на човек с академична мисъл и познания.
Музиката спря, прожекторите над подиума угаснаха. После за пръв път пропука микрофон и мъжки глас обяви следващата участничка в шоуто — прочутата Керъл Донър. Отегчените консуматори на алкохол на бара сякаш изведнъж се пробудиха и надигнаха глави, Прозвучаха откъслечни ръкопляскания.
Започна някакъв бавен рок, едновременно с него започнаха да палят и прожекторите. На подиума се мярна неясна фигура, после светлината стана ярка и Джейсън зяпна от изненада. Керъл Донър се оказа прекрасна млада жена с гладка като кадифе кожа и блестящи очи. Беше облечена в нещо като цял бански костюм, или по-скоро боди, а на краката си имаше вълнени чорапи — като тези, които използват състезателите по аеробика. Бедрата над коленете и бяха голи. Движенията и бяха леки и изпълнени с непринудена грациозност, а от усмивката и личеше, че наистина се забавлява.