— Беше прав за застраховката — промърмори тя, докато оставяше слушалката. — Няма да изплатят никакви щети, ако не съобщим за насилственото проникване в полицията.
— Ами тогава съобщи им — подхвърли Джейсън.
— Нека преди това да видим какви са щетите и какво липсва…
Прехвърлиха се в поликлиниката и взеха асансьора за шестия етаж. Пред лабораторията ги чакаше човек от охраната, който побърза да отключи вътрешната врата. Този път прескочиха задължителната церемония с чехлите и белите манти.
Лабораторията беше обърната с главата надолу, също като апартамента на Хейс. Всички шкафове и чекмеджета бяха опразнени на пода, но скъпата електронна апаратура изглеждаше непокътната. От това беше ясно, че става въпрос за претърсване, а не за обикновен взлом. Джейсън надникна в кабинета на Хейс. И там положението беше същото — съдържанието на бюрото и няколко кантонерки беше изсипано на пода.
На прага на отделението за опитни животни се изправи Хелене Бренкивист — лицето и беше бледо и мрачно, косата и отново беше стегната в кок. Липсваше и бялата манта и Джейсън с изненада откри, че фигурата и никак не е лоша.
— Можете ли да кажете дали липсва нещо? — попита я Шърли.
— Не виждам работните си дневници — промърмори русата жена. — Няма ги и бактериалните колонии Е.Коли. Най-тежко обаче е положението с животните…
— Какво им е на животните? — попита Джейсън, забелязал страх в очите и.
— Може би трябва сам да погледнете — промълви Хелене. — Всички са избити!
Джейсън заобиколи младата жена и отвори стоманената врата. В носа го удари остра животинска миризма, като в зоологическа градина. Протегна ръка и щракна електрическия ключ. Отделението за опитни животни се оказа просторен салон — някъде около петнадесет на десет метра. Клетките на животните бяха подредени по дължина, една върху друга. На места стигаха до шест на брой.
Той бавно тръгна покрай тях, насочил поглед към най-близкия ред. Ключалката зад гърба му рязко щракна. Хелене беше казала истината — всички опитни животни бяха мъртви, замръзнали в разкривени пози. Някои от тях бяха проточили навън окървавени езици, сякаш се бяха опитали да ги прегризат.
Краката му изведнъж се заковаха на място, стомахът му се сви на топка. В редицата от най-големите клетки бяха затворени огромни плъхове — такива никога не беше виждал. Бяха почти колкото прасета, а голите им опашки имаха дебелината на китките му. От застиналите им муцуни стърчаха десетсантиметрови зъби. Джейсън се стегна и продължи обиколката си. Видя зайци с почти същите размери, бели мишки с големината на куче…
Тази част от генното инженерство го ужасяваше. Но все пак продължи напред, тласкан от някакво перверзно любопитство. Разгледа и останалите клетки, в които имаше познати същества с гротескни размери и такава уродливост, че отново му призля. Сякаш науката изведнъж беше полудяла — зайци с няколко глави, мишка с външни черва и втори чифт очи. Генетичната манипулация на бактерии е едно, но обезобразяването на млекопитаещи съвсем друго, мрачно си каза той и усети как в душата му се надига негодувание.
Върна се в централната част на лабораторията, където Шърли и Хелене проверяваха заложените проби.
— Видя ли животните? — попита с отвращение той.
— За нещастие — да — отвърна Шърли. — Още когато Кърън беше тук… Моля те, не ми напомняй!
— Бяха ли тези експерименти оторизирани от ръководството на ГХП? — пожела да узнае Джейсън.
— Не — поклати глава младата директорка. — Никога не сме питали Хейс с какво точно се занимава. И през ум не ни е минавало…
— Е, да, нали е световна знаменитост — язвително подхвърли Джейсън.
— Тези животни бяха част от работата на доктор Хейс, свързана с хормона на растежа — обади се Хелене.
— Добре, няма значение — кимна Джейсън, който не изпитваше никакво желание да влиза в спор за етиката с тази жена. — И без това всички са мъртви…
— Всички ли? — изгледа го Шърли. — Много странно! Какво се е случило според теб?
— Отрова — мрачно отвърна Джейсън. — Но не мога да разбера защо ще тровят животните, ако са дошли да търсят наркотици?
Шърли рязко се завъртя към Хелене и гневно попита:
— Имате ли някакво обяснение за всичко това?
Младата жена поклати глава, а очите и смутено пробягаха по помещението.
Шърли продължаваше да я гледа втренчено и това я накара нервно да запристъпя от крак на крак. Джейсън мълчеше и гледаше, заинтригуван от неочаквано агресивното поведение на Шърли.