През следващите четиридесет и пет минути се правеше на зает пред различни витрини, четеше си списанието или оглеждаше посетителите. С видимо удоволствие Керъл прескачаше от бутик в бутик — „Луи Вюитон“, „Ралф Лорън“, „Виктория’с Сикрет“. В един момент Джейсън беше сигурен, че я следят, но малко по-късно се оказа, че мъжът по петите и е обикновен сваляч. Тя вероятно го отряза, защото той изчезна малко след като я заговори.
Към три и половина натоварената с пакети Керъл влезе в закусвалнята „О Бон Пен“. Джейсън я последва и се нареди на опашката непосредствено зад нея. Така получи възможност да огледа отблизо перфектния овал на лицето и, гладката мургава кожа и блестящите тъмни очи. Беше наистина красавица, а годините и едва ли надхвърляха двадесет и четири.
— Добро време за кафе — подхвърли той с надеждата да завърже разговор.
— Аз предпочитам чай — хладно отвърна младата жена.
На лицето му изплува сконфузена усмивка. Хич го нямаше, когато ставаше въпрос за свалки и празни разговори.
— И чай става — промърмори той с ясното чувство, че се държи като пълен глупак. Керъл си поръча супа, чай и сух кроасан, след което понесе таблата си към една от дългите общи маси.
Джейсън си взе капучино, поколеба се, сякаш не знаеше къде да седне, след което пристъпи към нейната маса.
— Може ли?
Неколцина от клиентите на масата вдигнаха глава да го погледнат, между тях беше и Керъл. Един възрастен мъж си премести покупките, за да му освободи място. Джейсън го дари с овча усмивка, която се разшири още повече когато очите му се спряха върху Керъл.
— Какво съвпадение — промърмори той. — Пак се срещаме…
Тя го огледа над чашата си. Не каза нищо, но не беше и необходимо. Изражението на лицето и беше достатъчно красноречиво.
В същия момент Джейсън осъзна, че играе безкрайно слаба пиеса и всеки момент ще бъде пратен по дяволите.
— Моля за извинение, ако ви досаждам — тихо каза той. — Името ми е доктор Джейсън Хауърд и съм колега на доктор Алвин Хейс. А вие сте Керъл Донър и аз трябва да си поговоря с вас…
— В ГХП ли работите? — погледна го подозрително тя.
— В момента заемам поста началник на вътрешно отделение — кимна Джейсън. Не разбра защо използва служебния си пост, никога досега не беше го правил. В университетските болници тази титла означава много, но не и в обикновено здравно заведение като ГХП.
— Как мога да бъда сигурна? — все така подозрително попита младата жена.
— Ще ви покажа служебната си карта.
— Добре — кимна Керъл.
Джейсън посегна към портфейла в задния си джоб, но тя изведнъж хвана ръката му.
— Недейте, вярвам ви… Алвин ми е споменавал за вас. Каза, че сте най-добрият специалист в цялата клиника.
— Много мило от негова страна — отвърна Джейсън. Беше доста изненадан от тази оценка, тъй като двамата с Хейс почти не бяха контактували.
— Извинете за подозрителността, но напоследък доста ми се събра — промърмори Керъл. — За какво искате да говорим?
— За доктор Хейс — отвърна Джейсън. — Първо искам да изтъкна, че смъртта му е огромна загуба за нас и ви поднасям своите съболезнования…
Керъл само сви рамене, а той не разбра какво означава това.
— Все още ми е трудно да повярвам, че доктор Хейс е бил замесен в търговията с наркотици — промърмори той. Помълча малко, после вдигна глава:
— Вие знаете ли нещо за това?
— Да — кимна тя. — Но вестниците извъртяха всичко. Алвин употребяваше минимални количества — най-често марихуана, но понякога и кокаин… Но никога хероин.
— И не е бил пласьор?
— В никакъв случай. Можете да ми вярвате, защото, ако е бил, нямаше начин да не разбера…
— Но в квартирата му са били открити много наркотици и пари в брой.
— Единственото ми заключение е, че полицията ги е подхвърлила там. На Алвин никога не му достигаха както наркотици, така и пари… Ако случайно му останеха някакви суми, бързаше да ги изпрати на семейството си.
— Имате предвид бившата му съпруга?
— Да. Тя гледа децата му.
— А защо полицията ще направи такова нещо? — попита Джейсън, неволно спомнил си за параноята на Хейс.
— Наистина не знам — въздъхна момичето. — Но не мога да си представя друг начин, по който наркотиците биха могли да се появят там. Мога да ви уверя, че в девет часа вечерта, когато си тръгнах, в апартамента нямаше никаква дрога.
Джейсън се наведе напред и понижи глас:
— Във вечерта на смъртта си доктор Хейс сподели с мен, че е направил голямо научно откритие. Не ви ли каза нещо в тази посока?
— Спомена нещо, но това беше преди три месеца…
За миг Джейсън си позволи да мисли оптимистично. След което Керъл добави, че няма никаква представа за какво откритие става въпрос.