— Благодаря, че се обадихте, доктор Хауърд — прозвуча развълнуван женски глас в слушалката. — Аз съм госпожа Фар… Съпругът ми Джералд Фар има силни болки в гърдите и изпитва затруднения в дишането…
— Повикайте линейка — разпореди Джейсън. — Закарайте го в спешното отделение на ГХП. Мой пациент ли е господин Фар?
Името му беше познато, но все още не можеше да разбере откъде.
— Да — отговори госпожа Фар. — Преди две седмици му направихте пълни изследвания. Той е първи вицепрезидент на Бостънската банкова компания.
О, не! — простена мислено Джейсън докато оставяше слушалката. Нима ще се случи пак?! Решил да остави колата си на Бейкън стрийт докато се оправи със спешния случай, той изтича навън, прекоси на бегом покрития пасаж между хотела и Копли Плаза и скочи в първото свободно такси.
Пристигна в спешното на ГХП преди семейство Фар. Обясни на Джудит какъв случай очаква и дори повика анестезиолог, установявайки с нескрито задоволство, че дежурен е Филип Барнс.
Разбра, че най-големите му страхове се сбъдват в момента, в който зърна Джералд Фар. Човекът изпитваше агонизиращи болки, по бялото му като мрамор лице се стичаха едри капки пот.
Още след първата ЕКГ стана ясно, че има увреждания на голяма част от сърцето. Случаят нямаше да е лесен. Морфинът и кислородът помогнаха за временното успокоение на пациента, а една доза лидокаин спомогна за предотвратяването на нередовния сърдечен ритъм. Но Фар не реагираше, въпреки усилията на лекарите. Забил поглед в показанията на следващата кардиограма, Джейсън изпита чувството, че областта на инфаркта се разширява.
Обзет от отчаяние, той опита всичко, но състоянието на пациента оставаше все така тежко. В четири часа без пет минути очите на Джералд Фар се обърнаха с бялото нагоре и сърцето му спря.
Както обикновено, Джейсън отказа да се предаде и заповяда приложението на всички животоспасяващи действия. На няколко пъти успяха да накарат сърцето да заработи, но това продължаваше броени секунди.
Фар така и не се върна в съзнание. В шест часа и петнадесет минути Джейсън най-сетне се отказа и обяви пациента за мъртъв.
— Мамка му! — огорчено изруга той, отвратен и от себе си, и от живота. Рядко ругаеше и това беше направило впечатление на Джудит Райнхарт. Тя пристъпи към него, опря глава на рамото му и плъзна ръка около кръста му.
— Джейсън, ти направи каквото можеш — прошепна Джудит. — Направи всичко възможно. Но добре знаеш, че не сме всесилни, нали?
— Беше само на петдесет и осем — промълви Джейсън и преглътна сълзите на гнева, които напираха в очите му.
Джудит опразни стаята от сестри и практиканти, после се върна при него, сложи ръка на рамото му и каза:
— Погледни ме, Джейсън!
Младият мъж неохотно се подчини. От очите му се търкулна самотна сълза, която бързо се стопи в дълбоката бръчка покрай носа му. С мек, но настоятелен глас опитната сестра му каза, че не бива да приема нещата толкова лично.
— Знам, че двама за един ден е прекалено много — добави с въздишка тя. — Но вината не е твоя…
Той съзнаваше, че е права, но чувствата му отказваха да се примирят, А Джудит нямаше никаква представа колко зле вървят нещата с хоспитализираните му пациенти, особено с Матю Коен. За пръв път се замисли напълно сериозно дали не е време да се откаже от медицината. За съжаление нямаше представа с какво друго би могъл да се занимава, тъй като му липсваха познания.
След като обеща на Джудит да се вземе в ръце, той тръгна да съобщи лошата новина на госпожа Фар. Предварително стегнат в очакване на изблик от мъка, той с изненада установи, че жената бе решила да поеме цялата вина върху себе си. Мъжът и се оплаквал от неразположение в продължение на цяла седмица, но тя не му обърнала внимание, тъй като по принцип си падал малко хипохондрик. Джейсън се опита да я успокои с почти същите думи, с които Джудит беше успокоявала него. Успехът му беше горе-долу същият…
Убеден, че съдебният лекар ще поеме случая, Джейсън не си направи труда да поиска разрешение за аутопсия от госпожа Фар. По закон институцията Съдебна медицина може да прави аутопсия на всеки случай на внезапна или неочаквана смърт. Но за всеки случай той вдигна телефона и се свърза с Маргарет Данфорт. Получи отговора, който очакваше: тя ще поеме случая, разбира се, но след като и без това е на телефона, Джейсън трябва да чуе и заключенията и по случая Хол и Дженингс.