— Въпреки всичко бих искал да извършите тези токсикологични проби.
— Няма проблем — каза Маргарет. — Ще изпратим и известно количество спесимени на вашата лаборатория. Съжалявам, но при нас микроскопите продължават да не достигат.
Джейсън прекъсна разговора и се върна към текущата си работа. В душата му продължаваше да тежи неприятното чувство, че става нещо извън възприятията и възможностите му. Всяка свободна минута набираше телефона на лабораторията, но Хелене не отговаряше. Позвъни още веднъж на Джийн Кларксон, на която явно и писна и троснато му заяви, че ако Хелене Бренкивист се обади, тя ще има грижата да го уведоми. А той, ако обича, да престане да я безпокои… Слушалката беше затръшната с пълна сила, а Джейсън с тъга си помисли за недалечното минало, когато болничният персонал проявяваше подчертано уважение към лекарите.
Приключи с прегледа на последния си пациент за предиобеда, седна зад бюрото и нервно забарабани с пръсти по плота. Изведнъж го обзе убеждението, че отсъствието на Хелене не е случайно, а се дължи на някакво тревожно събитие. Толкова тревожно, че полицията трябва да бъде информирана за него. Смени бялата манта с цивилното сако и се спусна на паркинга. Реши, че ще е по-добре, ако се срещне лично с детектив Кърън. Беше сигурен, че след последната им среща Кърън няма да му обърне внимание по телефона. Без проблеми си спомни пътя до кабинета на детектива. Надникна в спартански обзаведената стаичка и го видя да пише нещо върху металното бюро. Дебелите му пръсти стискаха химикалката с такава сила, сякаш се опасяваха да не избяга.
— Кърън — подвикна полугласно той, надявайки се да го завари в по-добро настроение от предишния път. Детективът вдигна глава, в очите му се появи отчаяние.
— О, не! — простена той и захвърли химикалката. — Отново любимият ми доктор! — Въздишката му беше прекалено драматична, но жестът на ръката му беше покана за Джейсън да влезе. Той придърпа металния стол, седна и се сви малко под неодобрителния поглед на едрия мъж.
— Случаят има ново развитие и аз реших, че трябва да бъдете информиран за него — промърмори той.
— Аз пък реших, че най-сетне сте се върнали към лекуването — мрачно отвърна детективът.
Джейсън реши да не обръща внимание на хапливия му тон и побърза да добави:
— Хелене Бренкивист не се появи на работа!
— Може би е болна, може би е уморена, може би и е писнало от въпросите ви — изгледа го с мрачна ирония Кърън.
— Според личен състав тя е изключително дисциплиниран служител и би се обадила да предупреди, че ще отсъства — каза Джейсън, сдържайки с мъка обзелото го раздразнение. — Домашният и телефон също дава свободно…
В очите на детектива се появи пренебрежение, примесено с досада.
— А не допускате ли, че тази млада и много привлекателна жена си е позволила един по-дълъг уикенд с приятеля си? — попита той.
— Не допускам! — отсече без колебание Джейсън. — Защото след последната ни среща научих нещо ново — нейният приятел е бил Хейс!
За пръв път от началото на разговора Кърън изпъна рамене к прояви истински интерес.
— През цялото време имах чувството, че Хелене прикрива Хейс — продължи Джейсън. — Сега вече зная защо. Според мен тя знае много повече, отколкото ни казва, включително и за причините, поради които апартаментът на Хейс е бил обърнат наопъки… Според мен Хейс наистина е направил важно научно откритие, а някой иска да прибере документацията на това откритие.
— Ако наистина има такова — недоверчиво вметна Кърън.
— Сигурен съм, че има — настоя Джейсън. — И това ме кара да мисля, че смъртта на Хейс не беше случайна. Тя дойде в прекалено удобно време. — Не правете прибързани заключения.
— Самият Хейс сподели с мен, че някой иска да го убие — продължи Джейсън. — Затова мога да заявя, че той е направил важно научно откритие, заради което е бил убит!
— Я стига! — кресна Кърън и стовари тежкия си юмрук върху бюрото. — Патологическото заключение сочи, че доктор Алвин Хейс е починал от естествена смърт!
— От аневризма, ако трябва да бъдем точни. Но в момента на смъртта му него го следяха.
— Той си е мислел, че го следят — натъртено го поправи Кърън.
— И аз мисля същото — добави също така натъртено Джейсън. — Това обяснява защо е бил претърсен апартаментът му и защо…
— Ние знаем защо е бил претърсен — прекъсна го Кърън. — Но за нечие нещастие, успяхме първи да се доберем до парите и дрогата!