— Хейс може би е употребявал кокаин, в съвсем малки дози — повиши тон и Джейсън. — Но в никакъв случай не е бил пласьор! Според мен тези наркотици са били подхвърлени и… — Понечи да спомене за разговора си с Керъл Донър, после изведнъж млъкна. Все още не беше готов да признае пред Кърън, че е продължил да преследва танцьорката. — Във всеки случай съм убеден, че по същата причина е била претърсена и клиничната лаборатория на Хейс… — Гласът му беше доста по-спокоен.
— Каква лаборатория, какво претърсване?! — извика извън себе си Кърън. Клепачите му за пръв път се вдигнаха догоре, лицето му почервеня. Джейсън смутено преглътна.
— По дяволите! — прогърмя детективът. — Нима искате да кажете, че лабораторията на Хейс е била преровена и никой не ни е съобщил?! А бе, вие какво си мислите, че правите, бе хора?!
— Клиниката беше загрижена относно негативната реклама в печата — поясни с половин глас Джейсън, принуден да защищава едно решение, което не одобряваше.
— Кога се е случило това?
— В петък през нощта.
— Какво липсва?
— Няколко лабораторни журнала и известно количество бактериални проби. Скъпата апаратура е недокосната и изобщо не става въпрос за обир… — Джейсън спря поглед върху наподобяващото хрътка лице на детектива с известно злорадство, тъй като искаше да си отмъсти за отношението му в началото на разговора.
— Повреди, вандализъм? — кратко излая онзи.
— Помещенията се преобърнати с главата надолу, всичко е изсипано на пода. Бъркотията беше пълна. Но единствената проява на вандализъм е по отношение, хм… на животните…
— Много добре — кимна Кърън. — Тези чудовища трябваше да бъдат ликвидирани, направо ми призляваше от тях! Как са били убити?
— Вероятно с отрова. В момента това се уточнява от нашите патолози.
Детектив Кърън прокара дебелите си пръсти през рядката си коса, която някога е била червеникава.
— Знаеш ли какво? — неочаквано тихо промърмори той. — При обема на сътрудничеството, което ми оказват разни овчи глави от вашата болница, аз изпитвам дълбоко удовлетворение, че прехвърлих случая на Отдела за борба с пороците. Да си го чукат в главата. Ако искаш, можеш да прекосиш коридора и да отидеш на тях да им крещиш. Кой знае, може пък да обърнат внимание на факта, че твоят шантав учен е чукал както асистентката си в лабораторията, така и онази стриптизьорка.
— По това време Хейс и танцьорката вече са прекратили връзката си — вметна Джейсън.
— Тъй ли? — ухили се Кърън, после сбърчи вежди и се оригна. — Докторе, я се обърни към Отдела за борба с порока и ме остави на мира! На главата ми има достатъчно истински убийства, които се опитвам да разкрия!
След тези думи детективът отново хвана писалката и се наведе над формуляра, който попълваше. Ядосан, Джейсън се спусна на приземния етаж и върна пропуска си. После излезе навън и скочи в колата. Започна да се успокоява едва когато излезе от Стороу драйв и се плъзна покрай ленивите води на река Чарлс, които проблясваха отвъд парапета вдясно от уличното платно. Продължаваше да е убеден, че с Хелене се е случило нещо лошо, но при демонстрацията на безразличие от страна на полицията, той просто беше безсилен да направи каквото и да било.
Спря на паркинга на ГХП и се върна в кабинета си. Клодия и Сали все още не бяха се върнали от обедната почивка. На пейките отвън вече чакаха неколцина пациенти. Навлече бялата манта и вдигна слушалката. Искаше да разбере резултатите от кардиологичната консултация на Мадлин Крамър. Мнението му беше прието за меродавно от Хари Сарноф, който назначи ангиография.
Възобнови прегледите веднага, след като Сали се върна. По време на третия преглед за следобеда вратата се открехна и в процепа надникна главата на Клодия.
— Имаш посетител — обяви тя.
— Кой? — попита Джейсън, докато приключваше с писането на-поредната рецепта.
— Нашата смела ръководителка, която има пяна на устата… Бях длъжна да те предупредя.
Джейсън подаде рецептата на пациента, завъртя стетоскопа към гърба си и тръгна към кабинета си в другия край на коридора. Шърли стоеше права до прозореца. При звука от отварянето на вратата се обърна, лицето и беше разкривено от гняв.
— Надявам се, че имате добро обяснение, доктор Хауърд — хладно каза тя. — Току-що ми се обадиха от полицията. Всеки момент тук ще пристигне техен човек, който ще ми поиска обяснение защо не съм докладвала за незаконното проникване в лабораторията на Хейс. От тях научих, че ти си ги уведомил за това престъпление. В момента обмислят дали да ми повдигнат обвинение за възпрепятстване на правосъдието.
— Съжалявам, стана случайно — въздъхна Джейсън. — Бях в полицията и просто се изпуснах.