— А какво, по дяволите, си търсил в полицията? — попита с леден глас Шърли.
— Исках да говоря с Кърън — виновно отвърна той.
— За какво?
— Исках да споделя някои неща…
— За обира?
— Не — размаха ръце Джейсън. — Става въпрос за Хелене Бренкивист, която е изчезнала… В смисъл, няма я нито на работа, нито у дома. Открих, че двамата с Хейс са били любовници и вероятно съм направил едно-две прибързани заключения. А за обира просто се изпуснах…
— Мисля, че ще е по-разумно да се ограничиш в своята специалност — малко по-меко подхвърли Шърли.
— Същото ми каза и Кърън — унило въздъхна той.
— Е, добре — промърмори тя и докосна ръката му. — Поне не си го направил нарочно. Защото в един момент наистина не знаех на чия страна си. А тази история около Хейс си има свой собствен живот и си се развива, независимо кой и кога я счита за приключена.
— Съжалявам — погледна я с искрено разкаяние Джейсън. — Не исках да влошавам нещата.
— Добре, забравяме този инцидент — кимна Шърли. — Но помни, че историята с Хейс нанася тежки вреди на институцията ни.
След тези думи стисна ръката му и се насочи към вратата.
Джейсън се върна при пациентите си, твърдо решил да остави следствието на полицията. Когато Клодия отново се появи, часът беше малко след четири.
— Търсят те по телефона — прошепна тайнствено тя.
— Кой? — нервно попита той. Бяха се разбрали Клодия да приема обажданията, а той да им отвръща след края на прегледите и визитациите. Разбира се, ако не става въпрос за нещо спешно. Но когато имаше спешен проблем, Клодия никога не шепнеше.
— Керъл Донър — отвърна тя.
Джейсън се поколеба, после каза, че ще говори от кабинета си. Клодия го последва по петите, продължавайки да шепне.
— Това онази Керъл Донър ли е?
— Коя е онази? — спря се Джейсън.
— Танцьорката от „Бойната зона“.
— Откъде да знам — сви рамене той, влезе в кабинета, затръшна вратата под носа и и вдигна слушалката:
— Доктор Хауърд слуша.
— Джейсън, обажда се Керъл Донър. Извинявам се за безпокойството…
— Няма нищо.
Пред очите му изплува приятната и фигура, настанила се грациозно насреща му в „Хемпшър Хаус“. В следващата секунда нещо изщрака и видението се стопи.
— Един момент. Керъл…
Скочи на крака, отвори с рязко движение междинната врата и направи знак на Клодия да остави слушалката.
— Извинявам се — промърмори той, след като отново взе слушалката.
— Нямаше да ви безпокоя, но мисля, че въпросът е важен — продължи момичето.
— В служебното ми гардеробче има един пакет… Между другото, аз работя като танцьорка в клуб „Кабаре“…
— О… — неопределено промърмори Джейсън.
— Както и да е… Видях го днес, малко след като отидох на работа. Преди няколко седмици Алвин ме помоли да го прибера, след което напълно съм го забравила…
— Какво има вътре?
— Папки, стегнати с ластици, документи и писма. Ей такива неща… Но наркотици няма, ако това сте си помислили…
— Не съм — увери я Джейсън. — И се радвам, че се обадихте. Книжата може да се окажат важни, затова бих искал да ги видя…
— Добре — съгласи се Керъл. — Довечера съм в клуба, но ще измисля някакъв начин да ви ги предам. Напоследък шефът е прекалено усърден по отношение на личната ми сигурност. Става нещо, но никой не ми дава обяснения. Където и да мръдна, след мен винаги има поне по една мутра, която ме пази. Предпочитам да ви държа по-настрана от тези хора.
— А не може ли да отскоча до вас и да го взема? — попита Джейсън.
— Не, идеята не е добра — отговори след кратко колебание Керъл. — Ето какво ще направим: дайте ми домашния си телефон и аз ще ви се обадя довечера, след като се прибера.
Джейсън и продиктува номера.
— О, и още нещо — добави Керъл. — Снощи се сетих, че пропуснах да ви го кажа. Преди около месец Алвин заяви, че ще скъса с Хелене, защото предпочитал тя да се концентрира върху работата си.
— Направил ли го е?
— Нямам никаква представа.
— Днес Хелене не дойде на работа — съобщи и Джейсън.
— Сериозно? — изненада се Керъл. — Това е много странно. От онова, което съм чувала за нея знам, че е изключително стриктна по отношение на работата си. Може би тя е причината за странната параноя, която е обзела шефа ми.
— Че какво общо има той с Хелене Бренкивист? — вдигна вежди Джейсън.
— Той разполага със страхотна информационна мрежа. Знае какво става в целия град.
След като се сбогуваха и Джейсън остави слушалката, в главата му се появиха доста въпроси. Не можеше да разбере на какво се дължи несъответствието между работата на Керъл и интелектуалното и равнище. „Информационна мрежа“ е термин от компютърния жаргон и никак не се връзва с представите за стриптизьорка.