— Ти не излизаше ли с момичето на Хейгънови от апартамент втори? — попита с дрезгав глас той.
Джейсън с уважение подсвирна. Човекът насреща му едва ли можеше да спечели конкурс за красота, но явно притежаваше памет като вълчи капан. Преди време се бяха запознали, защото Люси вечно имаше проблеми със запушената канализация, а Лари Грац идваше да я оправя.
— Какво мога да направя за теб? — попита Лари. Джейсън обясни, че Хелене Бренкивист не беше се появила на работа и не вдига телефона. Това разтревожило всички колеги и той решил да провери какво става.
— Не мога да те пусна в апартамента и — отсече Лари Грац.
— Разбирам — кимна Джейсън. — Не искам да влизам, а само да се уверя, че всичко е наред.
Грац го огледа с изпитателен поглед, после изсумтя и се повлече към асансьора. От джоба му изскочи огромна връзка с ключове — достатъчна да отвори половината врати в Кембридж. Пътуваха нагоре без да си кажат нито дума. Апартаментът на Хелене беше в дъното на дълъг коридор. Още от мястото си на площадката доловиха тътена на оглушителен рокендрол.
— Мадамата май купонясва — промърмори Лари и се облегна с цялата си тежест на звънеца. Остана така в продължение на цяла минута, но отговор нямаше. Портиерът опря ухо във вратата и отново натисна звънеца.
— Не чувам дори дали звъни — промърмори той. — Чудно как никой не се е оплакал от тази оглушителна музика.
Вдигна косматата си ръка и почука на вратата. Изчака малко, след това подбра един ключ от дебелата връзка и го превъртя в ключалката. С отварянето на вратата рокмузиката стана наистина нетърпима.
— Мамка му! — изруга Грац, после напълни гърдите си с въздух и извика:
— Ало? Никой не отговори.
Апартаментът имаше малко входно антре, от лявата му част се влизаше навътре през нещо като свод. Но още преди да се помръдне от мястото си, Джейсън усети миризмата на смъртта. Понечи да каже нещо, но Грац го спря.
— Ти по-добре чакай тук! — разпореди се той, с мъка надвиквайки музиката. Секунда по-късно от устата му се изтръгна грозен вик.
— Господи Исусе!
Очите му се облещиха, лицето му се разкриви от ужас. Джейсън надникна в процепа между стената на свода и тялото му. Гледката наистина беше кошмарна.
Портиерът притисна устата си с длан и се понесе към кухнята. На Джейсън също му прилоша, въпреки солидната медицинска подготовка. Хелене и още една жена седяха голи на дивана с вързани на гърба ръце. Телата им бяха обезобразени до неузнаваемост. В средата на масичката за кафе беше забит огромен кухненски нож, изцапан с кървави петна.
Обърна се и надникна в кухнята. Лари се беше навел над умивалника и тялото му се разтърсваше от напъни. Първата му реакция беше да му помогне, но после махна с ръка и отиде да отвори входната врата. Противната миризма на смъртта започна да отслабва. След минута-две Лари с препъване се плъзна покрай него.
— Извикай полиция — разпореди се Джейсън и побърза да затвори след него. Относителното спокойствие му подейства освежаващо, гаденето попремина. Доволен, че може да обърне гръб на кошмара, Лари изтича надолу по стълбите. Джейсън се облегна на стената и направи опит да не мисли. Цялото му тяло трепереше.
Не след дълго се появиха двама униформени полицаи. Бяха доста младички и вероятно по тази причина след като надникнаха в стаята, лицата им станаха доста зелени. Но това не им попречи да си вършат работата: стаята беше запечатана, започнаха първите, съвсем внимателни разпити на Лари и Джейсън. Внимавайки да не докосват нищо с голи ръце, единият от тях най-после извади контакта на уредбата. Появиха се още полицаи, включително и цивилни детективи. Джейсън предложи да повикат и детектив Кърън, който със сигурност ще прояви интерес към случая. Някой му се обади, а веднага след това полицейският фотограф започна да щрака опустошеното жилище. Броени минути по-късно се появи и съдебният лекар.