Когато Кърън най-сетне се появи в коридора, Джейсън стоеше в антрето и чакаше.
— Какво, по дяволите, правиш тук?! — смаяно изръмжа едрият мъж.
Джейсън не отговори и детективът се обърна към униформения полицай до вратата.
— Кой отговаря за операцията? — В ръката му проблесна служебната значка.
Полицаят посочи с палец зад гърба си, по посока на дневната. Забравил за Джейсън, Кърън побърза да влезе.
Появиха се и репортерите, натоварени с обичайните светкавици, касетофони и друга апаратура. Те направиха опит да проникнат във вътрешността на апартамента, но униформеният полицай ги спря. Принудени да се мотаят без работа, представителите на печата започнаха да интервюират всички наоколо, включително Джейсън. Той категорично заяви, че не знае нищо и беше оставен на мира.
След известно време Кърън отново се появи. Дори и неговото лице беше видимо позеленяло. Пристъпи към Джейсън, измъкна цигара от смачкан пакет и започна да рови из джобовете си за кибрит. Накрая вдигна глава и промърмори:
— Само не ми казвай „нали те предупредих“!
— Не е само убийство след изнасилване, нали? — тихо попита Джейсън.
— Това ще го определят други — въздъхна Кърън. — Но изнасилване със сигурност е имало. Какво те кара да мислиш, че е имало и друго?
— Обезобразяването е направено след смъртта.
— О? Какво те кара да мислиш така, докторе?
— Липсата на кръв. Ако жените са били живи, ние с теб щяхме да газим в кръв до колене.
— Впечатлен съм — промърмори Кърън. — И колкото и да ми е трудно да го призная, този път не говориш обичайните си празни приказки. Има улики, които нямам право да обсъждам с теб, но по всичко личи, че си имаме работа с професионалист. Използвано е било и малокалибрено огнестрелно оръжие.
— Значи приемаш, че смъртта на Хелене има нещо общо със смъртта на Хейс?
— Твърде възможно — кимна Кърън. — Казаха ми, че ти си открил труповете.
— Заедно с портиера — уточни Джейсън.
— Какво те доведе тук, докторе?
Джейсън забави отговора си.
— Не съм много сигурен — промълви най-сетне той. — Както вече ти казах, когато Хелене не се появи на работа, бях обзет от лоши предчувствия.
Кърън се почеса по главата, очите му бавно обиколиха помещението. Дръпна от цигарата и изпусна дима от ноздрите си. Площадката се беше запълнила с полицаи, репортери и любопитни наематели. До стената бяха изправени две носилки.
— Може би няма да прехвърля случая на Отдела за борба с порока — промърмори най-сетне той и отново хлътна във вътрешността на жилището. Джейсън пристъпи към полицая пред вратата.
— Питам се дали вече мога да си тръгвам — подхвърли той.
— Хей, Розати! — извика ченгето. През вратата надникна детективът, който беше началник на следствената група — болезнено кльощав мъж с хлътнали бузи и несресана коса. — Този иска да си върви.
— Взехме ли ви името и адреса? — пожела да се осведоми Розати.
— Взехте ми всичко: име, адрес, телефон, номер на социалната осигуровка, на шофьорската книжка…
— В такъв случай вървете — кимна детективът. — Ще ви потърсим, когато се наложи.
Джейсън кимна и тръгна по коридора към стълбището. Краката му бяха като гумени. След няколко минути излезе на авеню Конкорд и с изненада установи, че навън вече е тъмно. Студеният въздух тежеше от вонята на изгорели газове. Като капак на всичко, под чистачката на колата му беше пъхната поредната глоба за забранено паркиране. Той ядосано я дръпна, след което съобрази, че в района се паркира само със специален резидентски стикер, залепен на предното стъкло.
Обратният път до болницата му отне далеч повече време. Задръстването беше обхванало цялата Стороу драйв и част от Фенуей. Едва към седем и половина успя да се добере до паркинга пред ГХП. В кабинета го очакваше дълга компютърна разпечатка, която съдържаше имената из всички пациенти, на които са били правени пълни изследвания през последната година. В отделна графа беше отбелязано сегашното здравословно състояние на всеки един от тях. Голяма работа са тези медицински секретарки, с уважение си помисли Джейсън, докато сгъваше разпечатката и я слагаше в куфарчето си.
После се качи на горния етаж, където му предстоеше кратка визитация на хоспитализираните пациенти. Една от сестрите му подаде резултатите от ангиографията на Мадлин Крамър. Всички коронарни съдове показваха значителни нефокални стеснения. Тези резултати бяха видимо по-лоши от изследванията, правени шест месеца по-рано. Според Хари Сарноф, който беше консултиращият кардиолог, пациентката не бива да бъде оперирана. Отчитайки ниските стойности на холестерол и мазнини в момента, той нямаше кой знае какви предложения относно нейното лечение. За да бъде сто процента сигурен, Джейсън поиска консултация и със сърдечен хирург, а след това отиде да я види.