Както обикновено, Мадлин беше в отлично настроение и твърдеше, че нищо и няма. Джейсън и обясни, че иска да я види хирург, след което пак ще говорят. Беше обзет от мрачното предчувствие, че и на тази пациентка времето и изтича. Прегледа глезените и за подутини, но вместо тях откри няколко дълбоко драскотини.
— Къде сте се издрали? — пожела да узнае той.
— А, това е дреболия — отвърна Мадлин и побърза да дръпне чаршафа върху краката си.
— Сърбят ли ви краката?
— Мисля, че е от топлината — отвърна тя. — Тук е прекалено топло и прекалено сухо.
Джейсън я погледна с открито съмнение. На практика температурата и влажността на въздуха в цялата сграда се поддържаха в нормалните граници от автоматичната климатична инсталация.
Обзет от мрачни мисли, той се върна в стаята на дежурните сестри и нареди дерматологичен консулт и пълни химически изследвания на кръвта, които включваха някъде към четиридесет различни теста. Надяваше се там да открие онова нещо, което му се изплъзваше.
Останалата част от обиколката му беше също така потискаща. Отново изпита чувството, че всичките му пациенти се влошават. Когато най-сетне напусна болницата му беше толкова тежко, че реши да отскочи до Шърли, вместо да се прибира у дома. Искаше да поговори с някой, а и тя му беше показала, че се радва, когато го вижда. Освен това трябваше да и съобщи новината за смъртта на Хелене, преди да я научи от медиите. Сърцето му беше свито, тъй като знаеше каква ще бъде реакцията и.
След двадесетина минути колата му спря на покритата с чакъл алея пред къщата и. С облекчение видя, че прозорците светят.
— Джейсън! Каква приятна изненада! — усмихна се Шърли, която лично отвори на позвъняването му. Беше облечена в червено трико, над което имаше тясно прилепнали черни шорти. Косата и беше пристегната с бяла лента. — Тъкмо щях да тръгвам за аеробика.
— Трябваше да ти звънна предварително — промърмори Джейсън.
— Глупости — тръсна глава Шърли, хвана го за ръката и го дръпна да влезе. — И без това постоянно си търся извинение, за да пропусна някоя тренировка!
Въведе го в кухнята. Масата беше отрупана с папки, доклади и меморандуми. Каква съсипваща по обем работа е управлението на здравна организация като ГХП, помисли си Джейсън. Отново го обзе уважение към способностите на Шърли. Изчака я да му поднесе питие и едва тогава я попита чула ли е новината.
— Зависи коя — отвърна Шърли и дръпна ластичната превръзка от косата си.
— За Хелене Бренкивист — унило отвърна Джейсън.
— Май ми носиш новина, която няма да ми хареса — втренчено го погледна Шърли и механично вдигна чашата си.
— Позна — мрачно кимна Джейсън. — Била е убита, заедно със съквартирантката си.
Чашата се изплъзна от пръстите на Шърли и се разсипа върху дивана. Тя механично се наведе, сякаш искаше да почисти петното.
— Как е станало? Въпросът дойде след доста продължителна пауза.
— Убийство след изнасилване — поясни Джейсън. — Поне така изглежда на пръв поглед… — Споменът за грозната сцена му докара нови стомашни спазми.
— Ужасно! — прошепна Шърли и притисна ръце към гърдите си. — И отвратително — добави Джейсън.
— Това е най-големият кошмар за всяка жена! Кога е станало?
— По всяка вероятност снощи.
Очите на младата жена се извърнаха към прозореца.
— По-добре да звънна на Боб Уолтроу — прошепна тя. — Нещата около имиджа ни наистина стават неудържими!
Скочи на крака и бавно се насочи към телефона. Набра номера и започна да обяснява, а гласът и трепереше от вълнение.
— Не ти завиждам за професията — промърмори той, видял сълзите в очите и.
— И аз за твоята — въздъхна тя. — Като те гледам на какво приличаш след смъртта на някой от пациентите ти, наистина се радвам, че не завърших медицина.
В един момент решиха да си забъркат спагети, макар че и двамата не бяха особено гладни. Тя направи опит да го задържи за през нощта, но той отказа. Беше му приятно тук, далеч по-лесно щеше да осъзнае ужасната смърт на Хелене в нейна компания, но въпреки това усещаше, че не може да остане. Освен това искаше да си бъде у дома, в очакване обаждането на Керъл. Извинявайки се с недовършена работа, скочи в колата и подкара към дома си.
След късния джогинг и бързия душ дойде време за разпечатката. Качи краката си на бюрото и потъна в четене. Не след дълго откри, че общото количество на пълните изследвания беше разделено горе-долу по равно между всички интернисти. Но списъкът беше изготвен по азбучен ред, а не хронологически и това му попречи да стигне веднага до заключението, което се набиваше в очи: пациентите с рязко влошено здравословно състояние са много повече през втората половина на годината, в сравнение с първата. Дори и без специална графика ставаше ясно, че през последните няколко месеца се наблюдава рязко нарастване на смъртните случаи.