Выбрать главу

Дотук с кореспонденцията, каза си Джейсън и започна да прибира писмата обратно в плика. Оставаше му да обърне подобаващо внимание на съдържанието на папките. Първата — онази с надписа на „Джийн Инк.“, по всяка вероятност съдържаше протокола, за който ставаше въпрос в кореспонденцията. Джейсън го прелисти и бавно осъзна, че това всъщност е едно подробно описание на процесите, водещи до създаването на рекомбинирана бактерия за производството на соматомедин. От досегашните си вечерни образователни курсове беше разбрал, че соматомедините са фактори на растежа, произвеждани от чернодробните клетки, обработени с хормон на растежа.

Сложи първата папка настрана и отвори втората. Описаните в нея опити и експерименти бяха недовършени, но беше ясно, че се отнасят до производството на моноклонални антитела на един специфичен протеин. Той не беше назован с някакво име, но на една от страниците имаше диаграма на аминокиселинната му мрежа. Повечето материали му бяха не понятни, но от задраскванията и допълнителните бележки в полетата беше ясно, че работата е вървяла трудно и Хейс е преживял доста разочарования. От последните вписвания ставаше ясно, че той така и не е успял да получи търсените антитела.

Джейсън стана от бюрото и се протегна. В душата му нахлу разочарование. Беше се надявал пакетът на Керъл да внесе по-голяма яснота по отношение откритието на Хейс, но съдържанието му се оказа свързано предимно с юридическата кореспонденция между колегата му и неизвестната компания „Джийн Инк.“. Все пак, разполагаше с протокола за формулата на Е.Коли за производството на соматомедин, но той едва ли можеше да се приеме за важно научно откритие. А останалите лабораторни вписвания ясно свидетелстваха за провал.

Изтощен до крайност, Джейсън изгаси лампите и си легна. Денят беше не само твърде дълъг, но и уморителен.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Кошмари, въртящи се около отвратителната гледка в апартамента на Хелене, принудиха Джейсън да се вдигне от леглото доста време преди небето на изток да започне да се просветлява. Сложи вода за кафе и го изчака да се процеди през филтрите на машината. Междувременно отиде да вземе вестника си от прага, който беше поместил информация за двойното убийство. Нямаше нищо ново, както можеше да очаква, ударението се поставяше върху изнасилването. Джейсън сложи папката на „Джийн Инк.“ в куфарчето си и тръгна към болницата.

В ранния час движението беше слабо, а когато пристигна на паркинга през ГХП, получи голям избор от места. Нямаше ги дори хирурзите, които обикновено се появяваха в болницата по абсолютно всяко време на денонощието.

Джейсън се насочи към кабинета си. Молбата му беше изпълнена и на бюрото му лежеше купчина с болнични картони. Съблече сакото си и се зае да ги преглежда. Имайки предвид, че въпросните документи са на хора, починали в рамките на един месец след като са били успокоени от сравнително нормалните резултати на пълните си изследвания в ГХП, той започна да търси паралели, но с ограничен успех. Нищо не му хващаше окото. Сравняваше електрокардиограми, нивата на холестерола, мазнините, имуноглобулините и червените кръвни телца. Но не откри никакви общи или повтарящи се компоненти, елементи или ензими, чиито отклонения могат да се считат за правило. Единственото общо между тези хора беше фактът, че всички бяха починали горе-долу месец след пълните си изследвания. Джейсън с тревога отбеляза, че през последните три месеца броят на починалите драматично нараства.

Връзката се появи, докато изчиташе данните на двадесет и шестия картон. Между пациентите наистина липсваха общи физически симптоми, но в замяна на това почти всички бяха водили нездравословен начин на живот — имали са наднормено тегло, били са страстни пушачи или пиячи, използвали са наркотици, били са чужди на всякакви физически натоварвания. Казано най-общо, това са били мъже и жени със сигурни здравословни проблеми на даден етап от живота си. Шокираща беше скоростта, с която всеки един от тях е влошавал състоянието си. Какво ги е тласнало толкова бързо към смъртта? По принцип те не са водили нездравословния си начин на живот година или две, а откакто се помнят. Дали не става въпрос за статистическо уравнение: до този момент са имали късмет, но след това ги е постигнало неизбежното? Джейсън поклати глава — смисълът му се губеше. Прекалено много хора бяха намерили смъртта си. Той самият нямаше особен опит в статистиката, затова реши да помоли някой по-добър математик да се заеме с обобщаването на данните.