— Не се безпокойте — отвърна с пресилена усмивка Джейсън. — Не разбрах почти нищо от това, което се опитах да прочета, освен това то не ме интересува. Интересува ме доктор Хейс. Малко преди да умре той сподели, че е направил важно откритие. Любопитно ми е да разбера дали това, което е описано в тези папки, може да се счита за такова.
Доън и Хонг си размениха бързи погледи, после човекът в бяло поклати глава:
— Можем да говорим по-скоро за търговски успех, отколкото за някакви нови технологии.
— Така си помислих и аз — кимна Джейсън. — Хейс изглеждаше много объркан, а аз реших, че ще бъде жалко, ако важното му откритие остане тайна за обществото. Острите черти на Доън видимо се смекчиха. Насочил вниманието си към инженера, Джейсън продължи:
— Някаква идея какво е имал предвид Хейс?
— За съжаление не — поклати глава онзи. — Хейс не обичаше да споделя. Доън сплете пръсти и облегна лакти на масата.
— Имахме опасения, че ще се опитате да ни изнудите с тези материали — директно каза той. — В смисъл, че ще поискате пари, за да ни ги върнете. Но трябва да знаете, че доктор Хейс ни създаде огромни затруднения.
— Каква беше неговата роля тук? — попита Джейсън.
— Наехме го да създаде един определен щам рекомбинирани бактерии — обясни Доън. — Искахме да разполагаме с индустриални количества от определен хормон на растежа.
Вероятно става въпрос за соматомедин, каза си Джейсън.
— Договорихме се да му платим един общ хонорар за целия проект, като му осигуряваме свободен достъп до всички лаборатории па „Джийн Инк.“ и за частните му изследвания. Трябва да ви кажа, че тук разполагаме с наистина уникална апаратура.
— А от какъв характер бяха частните му изследвания? — попита Джейсън.
— През по-голямата част от времето си Хейс се занимаваше с извличане на протеини на фактора на растежа — намеси се Хонг. — Някои от тях съществуват в такива минимални количества, че за изолирането им е нужна наистина специална апаратура.
— Дали е възможно Хейс да е нарекъл важно научно откритие именно подобно изолиране?
— Не виждам начин — поклати глава Хонг. — Дори изолирането им да беше успешно, откритие пак нямаше да има, защото тяхното действие е отдавна известно на науката. Отново ядец, въздъхна Джейсън.
— Спомням си нещо, което би могло да се нарече важно — неочаквано добави Хонг и механично докосна носа си. — Преди около три месеца Хейс беше силно развълнуван от някакъв страничен ефект, който нарече ироничен.
Джейсън изправи гръб. За втори път чуваше това прилагателно.
— Имате ли представа какво точно го е развълнувало? — попита той.
— Не — поклати глава Хонг. — Но веднага след това изчезна, при това за доста продължително време. А когато отново се появи ни обясни, че е бил на Западното крайбрежие. Веднага се залови с един сложен и продължителен процес на екстракция от някакъв материал, който беше донесъл със себе си. Не знам дали е успял, защото в един момент заряза всичко и се прехвърли на моноклоналната технология за антитела. И вълнението му изчезна.
Терминът „моноклонални антитела“ напомни на Джейсън за втория лабораторен дневник, който бе предпочел да не носи тук. Сега вече се съмняваше дали е постъпил правилно, тъй като този господин Хонг може би щеше да направи повече и по-верни заключения от записаното в него.
— Оставил ли е доктор Хейс и други работни материали тук? — попита той.
— Нищо, което да е от значение — отвърна Ленърд Доън. — Имайте предвид, че проверихме много внимателно, защото той изчезна заедно с нашия лабораторен дневник и различните посявки. Това ни накара да заведем съдебен иск срещу доктор Хейс. Дори за миг не допускахме, че този човек ще се опита да си присвои щамовете, за чието производство му плащахме.
— А успяхте ли да си върнете посявките? — погледна го Джейсън.
— Да, успяхме.
— Къде ги открихте?
— Да речем, че ги потърсихме там, където трябва — изплъзна се от директния отговор Доън. — Но макар и да притежаваме щамовете, ще бъдем много доволни да си върнем и лабораторния дневник с протоколите на процеса. Искам да ви благодаря от името на нашата компания. Надявам се, че и ние с нещо сме ви помогнали.
— Може би — разсеяно отвърна Джейсън, едва сега разбрал кой е обърнал наопъки апартамента и лабораторията на Хейс. Но защо учените от „Джийн Инк.“ ще искат да отровят опитните животни? После се запита дали огромните изроди в клетките на Хейс не са били подложени на въздействието на соматомедина, който произвеждат в „Джийн“?
— Благодаря за времето, което ми отделихте — извърна се той към Доън. — Апаратурата, която виждам през онази стена, е наистина впечатляваща.