— Благодаря, нямаме причини да се оплакваме — кимна президентът. — Надяваме се, че скоро ще получим рекомбинирани щамове и от домашни животни.
— Имате предвид крави и прасета?
— Точно така. С помощта на генното инженерство ще можем да създаваме прасета с по-малко тлъстини, крави с повече мляко и пилета с повишено количество протеини. И това е само малка част от примерите, които мога да ви дам.
— Страхотно — кимна без ентусиазъм Джейсън. На какво разстояние са от клонирането на хора? — запита се той. Пред очите му се появиха плъховете-гиганти на Хейс, раменете му неволно потръпнаха. Най гадни бяха онези с допълнителните очи.
— Върна се при колата си и хвърли поглед на часовника. Разполагаше с близо един час до началото на общото събрание на интернистите и реши да се отбие при Самюел Суорц, адвокатът на Хейс.
Запали двигателя и излезе на заден ход от паркинга на „Джийн“, после бавно започна да си пробива път към Мемориал драйв. Прекоси река Чарлс и спря пред аптека „Филипс“ на площад Чарлс. Пусна аварийните си светлини, за да обозначи, че е паркирал на втори ред, изтича в аптеката и разтвори телефонния указател, за да потърси адреса на Суорц. Десет минути по-късно вече беше в чакалнята на адвоката, прелиствайки страниците на стар и доста оръфан „Нюзуик“. Самюел Суорц се оказа дебелак с абсолютно плешива глава, която блестеше като билярдна топка. Направи знак на Джейсън да влезе така, сякаш беше регулировчик на оживено кръстовище. После се настани зад бюрото, опипа очилата с телени рамки и закова внимателен поглед в лицето на посетителя си, седнал на удобното кресло за гости.
— Значи сте приятел на покойния Алвин Хейс… — подхвърли с провлачен глас той. — По-скоро колега — уточни Джейсън.
— Няма значение — промърмори Суорц и отново размаха косматите си ръце. — Какво мога да направя за вас?
Джейсън му преразказа набързо версията на Хейс за важното научно откритие, после поясни, че се опитва да разбере върху какво е работил колегата му и така се е натъкнал на кореспонденцията му със Самюел Суорц.
— Беше ми клиент — кратко поясни дебелият. — И какво от това?
— Не е нужно да заемате защитна позиция — меко каза Джейсън.
— Не заемам защитна позиция, а съм ядосан — отсече Суорц. — Свърших куп работа на тоя смахнат тип, но сега ще трябва да я отпиша.
— Не ви е платил, така ли?
— Нито цент. Излъга ме да му работя срещу акции от бъдещата му фирма.
— Акции?
Върху лицето на Самюел Суорц се появи мрачна усмивка.
— Да, акции. Които след смъртта на Хейс вече не струват пукната пара. Всъщност, те щяха да струват точно толкова и да беше жив. Аз съм си виновен, че преди да се заловя с тая работа, не отидох да си прегледам глупавата глава!
— Какво щеше да продава фирмата на Хейс? — попита Джейсън. — Стоки или услуги?
— Стока. Каза, че е на път да създаде най-ценния здравен продукт, който човечеството познава. И аз му повярвах. Реших, че човек, който е бил на корицата на „Тайм“, няма начин да не е печен.
— Имате ли представа що за продукт е било това? попита умишлено равнодушно Джейсън, опитвайки да скрие вълнението си.
— Никаква. Той не ми каза, а и аз не го попитах.
— Да сте чували нещо свързано с моноклоналните антитела? — не се предаваше Джейсън.
— Дори да се блъсна в някое от тези антитела, няма да го позная! — изсмя се Суорц.
— Злокачествени образувания? — Джейсън вече стреляше съвсем напосоки, надеждата да стимулира паметта на адвоката почти изчезна. — Възможно ли е продуктът да е свързан с лечението на рака?
— — Не знам — сви рамене дебелият мъж. — Възможно е…
— Хейс е казал на една млада дама, че откритието му ще и помогне да стане още по-красива. Това говори ли ви нещо?
— Вижте какво, доктор Хауърд — изгуби търпение адвокатът. — Хейс не ми каза нищо за продукта си, имах задачата да регистрирам компанията и толкоз.
— Подали сте молба за патент…
— Патентът няма нищо общо с компанията. Той щеше да бъде на името на Хейс.
Пейджърът на Джейсън стресна и двамата. Върху малкото екранче мигаше думичката „спешно“, която се редуваше с номератора на ГХП.
— Може ли да използвам телефона ви? — попита той.
Суорц го плъзна през бюрото.
— Бъдете мой гост, докторе.
Повикването беше от етажа на Мадлин Крамър. Сърцето на жената спряло и в момента и прилагали всички животоспасяващи процедури. Джейсън каза, че тръгва веднага, благодари на адвоката и изтича навън.
Когато се добра до стаята на Мадлин, той видя една до болка позната сцена. Пациентката не реагираше, сърцето и отказваше да заработи отново, дори и след електрошоковете. Джейсън заповяда да продължат с животоспасяващите процедури, докато умът му трескаво опитваше възможните лекарства и други начини на лечение. Но след един час френетични усилия беше принуден да обяви край на процедурите, с които се беше ангажирал целият екип.