Остана край леглото на Мадлин дълго след като другите се бяха оттеглили. Тя беше стара приятелка, една от първите пациентки на частната му практика, сестрите бяха покрили лицето и с чаршаф, под който носът и стърчеше като миниатюрна заснежена планина. Джейсън бавно отгърна савана. Веднага му направи впечатление колко състарена изглежда Мадлин, въпреки че годините и бяха съвсем малко над шейсетте. След постъпването в болницата лицето и беше изгубило жизнерадостната си розовина и бе станало мъртвешки бледо — като на другите пациенти на прага на смъртта.
Изпитал желание да остане насаме със себе си, Джейсън се оттегли в кабинета. Успя да избегне Клодия и Сали, които го чакаха със стотици въпроси относно предстоящото заседание и съответното разместване в прегледите на външните пациенти. Заключи вратата и се тръшна на стола си зад бюрото. Смъртта на Мадлин сякаш отсече още един клон към миналото, спусна завесата върху част от предишния му живот. Почувства се страшно сам и уязвим, но едновременно с това и леко облекчен, тъй като спомените за Даниеле най-сетне бяха започнали да избледняват.
Телефонът иззвъня, но той не му обърна внимание. Огледа бюрото си, отрупано с картоните на мъртви пациенти, сред които беше и този на Хейс. Умът му неволно се върна към събитията около него. Обзе го безсилна мъка, тъй като беше разчитал да открие нещо съществено в пакета на Керъл, но там се оказаха само второстепенни данни. Те все пак усилиха вероятността за научно откритие от страна на Хейс, но тази вероятност съвсем не беше голяма. Тръсна глава и изруга потайния си колега.
Облегна се назад, сложи ръце на тила си и насочи очи в тавана. Идеите му относно Хейс започваха да се изчерпват. След което си спомни подмятането на инженера-ориенталец, според който Хейс е донесъл нещо от Западното крайбрежие, най-вероятно от Сиатъл. То трябва да е било някаква проба, тъй като изследователят го е подложил на задълбочени тестове и сложен екстракционен процес. От забележката на Хонг ставаше ясно, че Хейс е изолирал някакъв фактор на растежа, който стимулира растежа, диференциацията и съзряването, или пък и трите заедно.
С трясък върна стола си в нормално положение. Спомни си какво му беше казала Керъл — че са посетили някакъв колега на Хейс в университета на Вашингтон, и изведнъж изпита увереност, че именно този колега му е дал пробите.
Моментално реши да замине за Сиатъл. Разбира се, ако и Керъл приеме да го придружи. Трябва да я убеди, защото без нея няма как да открие колегата. Идеята да се откъсне от Бостън за няколко дни изведнъж му се стори страшно привлекателна. Стана и се насочи към вратата. В малкото време до началото на общото събрание можеше да отскочи до Шърли.
Отначало секретарката отказа да го пусне, заявявайки, че шефката и е страшно заета. Но с настоятелност и блага приказка, той все пак успя да я убеди поне да съобщи за присъствието му. Броени секунди по-късно вече беше в кабинета. Шърли говореше по телефона. Той седна и постепенно започна да схваща смисъла на разговора — тя преговаряше с някакъв профсъюзен лидер, обработвайки го със забележителна лекота. Пръстите и несъзнателно пробягаха през гъстата и коса — едно прекрасно и женствено движение, което му напомни, че освен бизнес-лидер, тази жена е прекрасна, С труден характер, но въпреки това прекрасна. Шърли приключи с разговора и се усмихна.
— И това ако не е изненада! — възкликна тя. — А напоследък ти наистина си пълен с изненади, нали Джейсън? Предполагам си дошъл да се извиниш за ранното си оттегляне снощи…
— Може би — засмя се Джейсън. Прямотата на тази жена му харесваше. — Но има и нещо друго. Искам да си взема няколко дни отпуск. Сутринта изгубих поредния пациент и мисля, че ми трябва малко почивка. Шърли съчувствено цъкна с език и попита:
— Очаквано ли беше?
— Предполагам, че да… Поне през последните няколко дни. Но когато я приех, изобщо не подозирах, че е терминална.
— Честно казано, изобщо не мога да си представя как се оправяш с подобни неща — рече с въздишка Шърли.
— Трудно — призна Джейсън. — Но напоследък ми става още по-трудно, тъй като тези случаи много зачестиха. Телефонът иззвъня, но Шърли натисна бутона за вътрешна връзка и секретарката отговори.
— Както и да е — тръсна глава той. — Реших да си взема няколко дни отпуск.