— Идеята ти е добра — кимна тя. — И аз бих сторила същото, но трябва да приключа проклетите преговори с профсъюзите. Къде мислиш да отидеш?
— Още не знам — излъга Джейсън. В момента едно пътуване до Сиатъл му се струваше толкова невероятно, че се срамуваше да го спомене.
— Мои приятели имат къща на Британските Вирджински острови, мога да им звънна един телефон — неочаквано предложи Шърли.
— Не, благодаря. Не си падам много по слънцето. Какво стана с трагедията около онази жена Бренкивист? Още лоша реклама, така ли?
— Не ми напомняй, моля те! — намръщи се Шърли. — Честно казано, не можах да издържа и прехвърлих нещата в ръцете на Боб Уолтроу.
— И аз цяла нощ имах кошмари — призна Джейсън.
— Не съм изненадана.
— Е, трябва да вървя — изправи се той.
— Довечера свободен ли си? — попита тя. — Може да вечеряме заедно и да се опитаме да си пооправим настроението.
— С удоволствие. В колко часа?
— Някъде към осем.
— Добре — кимна той и тръгна към вратата.
— Наистина съжалявам за пациентката ти — подвикна след него Шърли.
Общото събрание беше изненадващо добре посетено, особено, ако се отчетат кратките срокове, в които беше свикано. Присъстваха четиринадесет от всичките шестнадесет интернисти, неколцина бяха довели и медицинските си сестри. Веднага ставаше ясно, че тези хора разбират сериозността на проблема, пред който са изправени.
Джейсън започна със статистиката, изработена на базата на компютърната разпечатка на всички пациенти, починали в рамките на месец след пълните си изследвания. Посочи, че през последните три месеца броят на фаталните случаи рязко нараства и това го е принудило да търси връзка с всички пациенти на ГХП, които са си правили пълни изследвания в рамките на последните 60 дни.
— Равномерно ли са разпределени между нас пълните изследвания? — попита Роджър Уенамейкър.
Джейсън кимна.
Изказаха се неколцина лекари, всичките имаха сериозни опасения за началото на голяма епидемия. Никой нямаше обяснение за връзката между пълните изследвания и фаталните изходи, никой не разбираше защо тези изходи не са били предвидени и очаквани. Временната шефка на Кардиологията доктор Джудит Роландър направи опит да поеме по-голямата част от вината, признавайки, че при почти всички случаи лично е анализирала електрокардиограмите на пациентите, подложени на пълни изследвания, но не е успяла да открие тревожните симптоми в тях.
После разговорът се насочи към кардиограмите под натоварване, които по принцип са ключът към откриването на сериозни кардиологични проблеми. Изказаха се различни мнения, всяко, от които беше подложено на задълбочено обсъждане. После бе избрана временна комисия за контрол над тестовете с натоварване, чиято задача беше да повиши тяхната достоверност. Зад катедрата се изправи Джером Уошингтьн.
— Според мен пренебрегваме важността на нездравословния начин на живот — обяви той. — Точно той е общ за всички починали пациенти. Залата отговори с подсвирквания и закачки относно теглото на Джером и страстта му хаванските пури.
— Добре, де, добре — размаха ръце той. — Но нали знаете, че пациентите трябва да правят това, което им препоръчваме, а не това, което правим ние… Забележката предизвиква взрив от смях.
— Не, сериозно — продължи доктор Уошингтьн. — Всички знаем опасностите, които произтичат от нездравословното хранене, пушенето, алкохолът и обездвижването. Сравнени с леки отклонения в ЕКГ, тези социални фактори имат далеч по-висока точност за определяне на диагнозата.
— Джером е прав — подкрепи го Джейсън. — Слабото определяне на рисковите фактори е единственото негативно обстоятелство във всички прегледани от мен картони.
Гласуваха създаването на втора комисия, която да разгледа приноса на рисковите фактори към съществуващия проблем. В кратки срокове членовете и трябваше да излязат със съответните препоръки.
Ръка вдигна Хари Сарноф, главният кардио-консултант за месеца. Получил думата, той започна да говори за увеличената смъртност между собствените си пациенти, но Джейсън го прекъсна.
— Извинявай, Хари. Ценя загрижеността ти, тъй като и аз имам същите проблеми. Но днес сме се събрали да обсъдим проблемите с външните ни пациенти, които са преминали през пълни изследвания в нашата клиника. Ако има интерес от страна на колегите, можем да свикаме събрание за обсъждане състоянието на вътрешните ни пациенти. И това няма да е излишно, защото лично аз мисля, че ще открием доста общи неща.
Хари вдигна ръце в знак на несъгласие, но все пак кимна с глава и неохотно седна на мястото си.