Джейсън го изчака, след което помоли колегите си да изискват аутопсия на всеки неочаквано починал пациент, в случай, че Съдебна медицина не прояви интерес към него. Запозна хората и със заключенията на Съдебна медицина за неговите пациенти, според които смъртта им беше настъпила вследствие тежки увреждания на сърдечно-съдовата система. Разбира се, този факт подчертаваше още повече липсата на достатъчно категорична диагностика по време на пълните изследвания, най-вече при ЕКГ в спокойно и натоварено състояние. Не пропусна да добави, че патолозите в Съдебна медицина допускат и наличие на автоимунни проблеми.
След като заседанието беше закрито, лекарите се пръснаха на малки групички и продължиха оживеното обсъждане на проблема. Джейсън сгъна разпечатките си и потърси с очи едрата фигура на Роджър Уенамейкър. Видя го да води оживен разговор с Джером.
— Може ли да ви прекъсна? — попита той и колегите му се раздалечиха, за да му направят място. — Възнамерявам да замина извън града за няколко дни.
Роджър и Джером се спогледаха.
— Точно сега ли? — изрази колективното им мнение Роджър.
— Налага се — късо отвърна Джейсън, без да им дава повече обяснения. — Но имам петима хоспитализирани пациенти, които бих желал да прехвърля временно на някой от вас… Има ли доброволци? Предварително предупреждавам, че всички са доста зле.
— Това едва ли ще има кой знае какво значение — промърмори Роджър. — И без това по цял ден съм тук, опитвайки се поддържам живота на моите болни, които са точно половин дузина. С удоволствие ще поема и твоите.
Решил най-важния проблем за момента, Джейсън се върна в кабинета си и набра номера на Керъл Донър. Кой знае защо беше решил, че най-лесно ще я хване в късния следобед или надвечер. Телефонът звъня дълго време, но насреща не вдигаха. Тъкмо когато се готвеше да затвори, в слушалката прозвуча задъханият глас на Керъл. Оказа се, че била в банята.
— Довечеря трябва да ви видя — каза Джейсън.
— О… — колебливо отвърна младата жена. — Може би няма да стане… — После гневът и бързо взе връх:
— Снощи защо не ми казахте за Хелене Бренкивист? Прочетох във вестника, че вие сте открил труповете!
— Съжалявам — промърмори Джейсън. — Честно ще ви призная, че снощи ме събудихте и единственото, за което можех да мисля, беше онзи пакет…
— Получихте ли го? — попита с омекнал глас Керъл.
— Да, благодаря.
— И?
— Съдържанието му не се оказа това, на което се бях надявал.
— Това ме учудва — промълви Керъл. — Дневниците би трябвало да са важни, иначе Алвин не би ме помолил да ги съхранявам. Но това сега е без значение. Инцидентът с Хелене е направо ужасен. Шефът толкова се стресна, че не ме пуска никъде без някой от охраната на клуба. Дори в момента една от горилите ме чака пред входа.
— Трябва да ви видя насаме, важно е — настоя Джейсън.
— Не знам дали ще мога — въздъхна момичето. — Онази горила долу изпълнява заповедите на шефа, а не моите. Никак не ми се иска да си навличам нови неприятности.
— Добре, в такъв случай ми се обадете в момента, в който се приберете у дома — рече Джейсън. — Но искам да ми обещаете, че ще го направите. Тогава ще измислим нещо.
— Пак ще бъде посред нощ — предупреди го Керъл.
— Няма значение. Обадете се, защото наистина е важно.
— Добре — прие Керъл и прекъсна разговора.
Джейсън проведе още един разговор. От представителството на „Юнайтед Еърлайнс“ го осведомиха, че директен полет от Бостън за Сиатъл има един път дневно, в четири нула-нула следобед.
Взе стетоскопа и тръгна на редовната си вечерна визитация. Искаше да обнови тотално картоните на хоспитализираните пациенти, за да улесни работата на Роджър. Никой от тях не изглеждаше особено добре, а при един Джейсън откри тревожни симптоми — катаракт в начална форма. Веднага разпореди консултация с офталмолог. Този път беше сигурен, че при постъпването на пациента такъв проблем не беше регистриран. Как е възможно толкова бързо развитие на болест, която обикновено се утежнява в течение на години?
Прибра се у дома, облече екипа за джогинг и бяга в продължение на цял час, докато проясни мозъка си. Взе душ, преоблече се и подкара към Шърли. Настроението му беше далеч по-добро.
По отношение на вечерята Шърли беше надминала себе си и Джейсън сериозно се замисли да я постави в категорията на супер-жените. Цял ден беше блъскала като луда, управлявайки здравно заведение за стотици милиони, в хода на работата беше успяла да проведе тежки преговори с профсъюзите. Но това не и беше попречило да се прибере у дома и да приготви фантастична вечеря от печена патица, гарнирана със свежи макарони и аспержи. На всичкото отгоре беше облякла една шемизетка от фина черна коприна, която би била подходяща за посещение в операта. Джейсън се засрами от джинсите си, над които небрежно беше навлякъл разтворена на гърдите риза.