— Облякъл си това което искаш, аз също — прогони неудобството му Шърли, а на лицето и се появи широка усмивка. После му връчи един дупчест съд и му заповяда да измие зеленчуците за салатата. Наведе се над фурната да провери патицата и я обяви за почти готова. Според Джейсън това „почти“ трябваше незабавно да отпадне, тъй като от аромата направо му прималя.
Вечеряха в трапезарията, седнали един срещу друг на голямата правоъгълна маса. От двете и страни имаше още шест празни стола. За всяко допълване на чашите с вино, Джейсън трябваше да стане и да направи една доста голяма обиколка. Шърли намираше това за много забавно.
Докато се хранеха, той и разказа за служебното заседание и за решението на лекарите да обърнат допълнително внимание на стресовите тестове. Шърли беше доволна, напомняйки му, че пълните изследвания и профилактичните прегледи са най-привлекателната част от офертата на ГХП към големите корпоративни клиенти. После добави, че са решили да поставят ударение върху превантивната медицина — най-вече за висшите корпоративни служители. По-късно, когато преминаха на кафето, тя небрежно подхвърли:
— Следобед при мен се отби Майкъл Кърън…
— Наистина ли? — с престорено безразличие подхвърли Джейсън. — Сигурен съм, че посещението му не е било от приятните. Какво искаше?
— Допълнителни сведения за Хелене Бренкивист. Дадохме му всичко, с което разполагаме, а той дори разпита жената от личен състав, която я беше интервюирала при назначението.
— Каза ли дали вече имат заподозрени?
— Не — поклати глава Шърли. — Но аз искрено се надявам тези ужасии най-после да свършат!
— Много съжалявам, че не успях да поговоря с Хелене още веднъж — въздъхна Джейсън. — Продължавам да съм убеден, че тя прикриваше Хейс.
— Още ли мислиш, че е направил някакво голямо откритие?
— Абсолютно! — кимна Джейсън, след което и описа съдържанието на лабораторните дневници и посещенията си в „Джийн Инк.“ и кантората на Самюел Суорц. Обясни и, че адвокатът е регистрирал нова компания, която е трябвало да търгува с откритието на Хейс, каквото и да е било то.
— Той не знаеше ли?
— Не. Явно Хейс не се е доверявал на никого.
— Но нали му е бил необходим начален капитал? След като е планирал производство и търговия с нещо, все е трябвало да се довери на някого…
— Може би си права — кимна Джейсън. — Но поне аз не виждам на кого. За съжаление Хелене беше ключът, но…
— Продължаваш ли да се ровиш в тази история? — изгледа го продължително Шърли.
— Май, че да — призна той. — Много глупаво ли ти звучи?
— По-скоро обезпокоително. Наистина ще бъде много жалко, ако бъде изгубено някое важно научно откритие, но аз съм на мнение, че вече е крайно време да оставим аферата Хейс на миналото! Надявам се, че искаш отпуск за да си починеш, а не за да продължаваш тоя лов на диви патици.
— — Откъде накъде допускаш подобни неща? — попита Джейсън, неприятно изненадан от неубедителния начин, по който играе ролята си.
— Просто знам, че не се отказваш току-така — усмихна се Шърли, пристъпи към него и сложи ръка на рамото му. — Защо не отидеш на някой карибски остров? Може би ще успея да се откъсна през уикенда и ще дойда да ти правя компания…
В душата на Джейсън потръпна нещо, което не беше се появявало там от смъртта на Даниеле. Представата за яркото слънце и топлата, кристално чиста вода беше изключително жива, особено ако бъде оцветена и от присъствието на Шърли. После в душата му се прокрадва съмнението. Все още не беше сигурен, че е готов за емоционалното ангажиране, което неизбежно щеше да последва. Освен това вече си беше обещал да отлети за Сиатъл.
— Искам да отскоча до Западното крайбрежие — най-сетне изплю камъчето той. — Там имам един стар приятел, когото много ми се ще да видя.
— Това ми звучи съвсем невинно — кимна Шърли. — Но Карибите все пак са по-добрият избор, не мислиш ли?
— Може би и това ще стане — стисна ръката и той.
— Какво ще кажеш за по едно коняче?
Младата жена отиде да донесе бутилката отлежал „Курвоазие“, а той проследи движенията на стройната и фигура с внезапно пробуден интерес.
Когато Керъл позвъни в два и половина сутринта, Джейсън все още беше буден. Разтревожен, че момичето ще забрави уговорката им, той буквално не успя да затвори очи.
— Изморена съм до смърт, Джейсън — оплака му се тя вместо здрасти.